{AF}

Община ГОРНА ОРЯХОВИЦА

Адрес: гр. Горна Оряховица, пл. "Георги Измирлиев" N 5

тел.:  0618/60501;

факс:0618/60203;

e-mail: obshtina@g-oryahovica.org

web site: www.g-oryahovica.org

Горна Оряховица е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица. Разположен е по поречието на река Янтра в непосредствена близост до областния център Велико Търново.Брой жители на Общината 49 830 (към 01.01.2012 г. по данни на ТСБ Велико Търново)
В момента кмет на община Горна Оряховица е инж. Добромир Добрев.
Селището е най-големият железопътен възел в Северна България. В близост до града се намира международно летище „Горна Оряховица“.

Летище Горна Оряховица е петото международно летище в страната. Намира се на равни разстояния от големите административни центрове: София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. Аерогарата е на 4 км. от главния железопътен възел и на 12 км. от областния център Велико Търново-старата столица на България.

Открита е процедура за концесия на летище Горна Оряховица.
ТУК
С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център. Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес СОУ „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20 процента от трудоспособното му население.
Днес Гара Горна Оряховица е най-големият железопътен възел в Северна България. Седалище е на едно от трите големи жп поделения за превозна дейност и едно от шестте поделения за товарна дейност в страната. Поделение за товарни превози обслужва 7 области: Плевен; Ловеч; Габрово; Велико Търново; Русе; Силистра и Разград.Гара-разпределителна разполага със система за автоматично разкачане, разпускане и пренареждане на вагоните.
Товарно поделение Горна Оряховица извършва превоз на всички видове товари във вагони и контейнери.
Географското разположение обуславя динамичното движение на хора и товари към всяка точка на страната и чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в благоприятна за инвестиции зона. Равнинният терен и добре развитият транспорт са предпоставка за изграждане на логистични центрове и бази.
През територията на Общината ще преминат двата газопровода „Южен поток” и „Набуко” (землището на с. Стрелец)
Очаква се през Общината да премине магистрала „Хемус”.
В региона е добре развита хранително-вкусовата промишленост, производството на сладкарски изделия, транспорт, шивашката промишленост, производство на камини, битова техника и осветителни тела.

През последните 15 години Горна Оряховица е домакин на много прояви с национално и международно значение, като някои от по-важните редовни годишни събития провеждани в града са:
Празник на българската култура и славянската писменост — 24 и 25 май, Празник на град Горна Оряховица — 29 май; Празник на горнооряховския суджук – кулинарна парти зона-25 и 26 май, в рамките на проект „Мостове към бъдещето”; Международен турнир по канадска борба "Купа Гашевски" —май; Държавни първенства по борба, акробатика, силов трибой, хандбал и тенис на маса-май и юни; Международен младежки конкурс за популярна песен "Нова музика" - всяка година през май; Национален пленер Живописатира-през май; Международен фестивал на туристическата песен —юни; Национален фестивал на фолклорните клубове и групи „Фолклорна броеница”-юни; Международен фолклорен фестивал „Раховче”-юни ; Национален детски фестивал „Раховче”-юни; Международен фестивал на младежките аматьорски театри-август; и др.
Общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион "Локомотив" с площ 32696кв.м. и 10000 места, лекоатлетическа писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829кв.м., спортна зала за акробатика с площ 1080кв.м., спортна зала "Н, Петров" на два етажа с площ 2500 кв.м застроена площ и 700 места, която включва многофункционална зала за спортни игри, зала за борба и самбо, зала за тенис на маса и шахмат, зала за канадска борба, треньорски, стаи, съблекални, санитарни възли, съблекални и административна част и парова централа. Има и покрит плувен басейн в СОУ "Г. Измирлиев". Съществуващата спортно-материална база в община Г. Оряховица е: -открита -107 129 кв.м.; -закрита"-120 кв.м.; туристически заслон-438 кв.м.

{/AF}

За връзка с община БЯЛА:

град Бяла,обл.Варна

ул."Андрей Премянов" N: 29

телефон: 05143/2379;

факс:       05143/2379;

e-mail:  mayor@byala.org

web site: www.byala.org

страница във FACEBOOK на град Бяла

Бяла е град в Североизточна България. Той се намира във Варненска област и е в близост до брега на Черно море. Градът е административен център на Община Бяла. Общината включва 6 населени места: гр. Бяла, с. Горица, с. Господиново, с. Дюлино, с. Попович, с. Самотино.Населението на град Бяла е 2 308 души.

В момента кмет на община Бяла е Анастас Трендафилов.

На около 20 км на юг се намира къмпинг Иракли, едно от най-девствените кътчета по българското черноморие. Историята на Бяла датира поне от 4в.пр.н.е.. Тогава тя е носила името Аспрос. Селото е споменато в османски регистър от 1731 г. под името Ак дере.

Бяла става град през 1984 г. с указ на Министерския съвет.

Съборът на Бяла се провежда на 21 май — Св. Св. Константин и Елена. Градът ежегодно е домакин на „Седмица на морето“.

Плажът на град Бяла е един от най-чистите по нашето Черноморие. Това се дължи на факта че се намира на достатъчно далечно разстояние от големите административни градове- Варна и Бургас. Съчетанието на планински и морски климат, прави Бяла едно чудесно за отдих място. В близост до Бяла се намира местността "Бяла река". Едно от най-дивите кътчета в района на Черноморието.

В Бяла са развити: хотелиерство и ресторантьорство; селско, ловно и горско стопанство; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството; преработваща промишленост;
Инвеститорският интерес към Бяла в момента е огромен. Строят се предимно модерни жилищни кооперации, хотели, къщи и вили. Туризмът е основен отрасъл развит в Бяла. Създадена е солидна база за отдих и почивка, която ще се развие с изключително бързи темпове в близко бъдеще. Планира се и се полагат узилия за доразвиването на яхтения туризъм.
Един от традиционните поминъци в Бяла е винарството и лозарството. На територията на Бяла са засети големи масиви от лозови насъждения.
Друг отрасъл, който е добре развит в Бяла е рибарството. От древни времена местните жители са използвали морето за своето препитание. Съществува идеен проект за създаване на рибарско селище в близост до пристанище Бяла.
Банковият и застрахователният сектор са добре застъпени - в гр. Бяла съществуват няколко клонона на банки и застрахователни фирми.

Жителите в Бяла винаги са отделяли особено голямо внимание на образованието. Заради това въпреки неголемия бой жители общината винаги е разполагала с качествени учебни заведения в коитото идват да учат ученици и от други общини. Най-старото учебно заведение в Бяла е ОУ "Отец Паисий", което е вписване в регистрите на образованието,като българско основно училище през 1880 г. В периода от 1892 до 1894 г. е построена собствена сграда на училището със съдействието на кмета Панчо Ст. Бобеков. Името си "Отец Паисий", училището получава през 1900 г. По късно през 1923 - 1925 г. - се откриват вечерно училище за ограмотяване на възрастни и детско училище. През 1947 г. декември е съборена сградата на старото училище и е Направена първата копка за новата сграда. Строителството е завършено и на 05.09.1951 г. тържествено е открита новата училищна сграда. През 1959 - 1960 г. е оформен училищния двор с баскетболно, волейболно игрище и детска площадка През 1980 - 1985 г. са изградени: нова столова, плувен басейн, физкултурен салон и парно отопление. Скоро през 2006 година беше извършен ремонт като бяха предприети мерки за топлоизолация. Празникът на училището е на 27.09 - ден на Паисий / патронен празник/
В момента: В ОУ "Отец Паисий" се обучават 192 ученика в 10 самостоятелни паралелки. Училището разполага с 17 учебни стаи, от които 7 самостоятелни кабинета, модерен физкултурен салон, закрит плувен басейн, столова за 200 ученика, библиотека, модерен компютърен кабинет с осигурен достъп до Интернет и е оборудвано с всички съвременни УТС.
През 1959 г. е открито Зимно практическо земеделско училище с курс на обучение две години. 1961- 1962 г. училището е с нов учебен план и по-висока степен като професионално техническо с две годишен курс. 1973-1974 г. към училището се откриват задочни заводски паралелки. Организират се и курсове за комбайнери, шофьори и трактористи. Година по-късно е открита втора специалност-машинист-апаратчик алкохолни и безалкохолни напитки. 1976 г. тук се обучават виетнамски ученици. В настоящия момент училището е преименувано на Професионална гимназия по селско стопанство. Учениците се обучават в следните паралелки-механизация, икономика и туризъм.

За връзка с община НОВО СЕЛО:

град Ново Село,обл.Видин

ул.'Ил.Попов' 89

телефон: 03916/2225

факс:        03916/2225

e-mail: novoselo@infotel.bg

web site: www.novoselo.org

страница във FACEBOOK на град Ново село

Ново село е град разположено в Северозападна България, административен център на община Ново село, област Видин. Община Ново село е разположена в северозападната част на Република България, в област Видин. Общината граничи с община Видин и община Брегово и посредством река Дунав с Република Румъния. Община Ново село отстои на 25 км от гр. Видин и на 15 км от границата с Република Сърбия.Населението на град Ново село е 1 137 души.

В момента кмет на община Ново село е Георги Стоенелов.

По данни на пътеписната книга на граф Марсили Ново село датира от 1700 година под името Просънъц. Поради чума и опожаряване жителите му тогава се изселват, а към 1772 г. се завръщат отново и основават сегашното село, като го наричат Ново село. По-късно, след Кримската война се урежда и общинско управление с избирането на кнез(кмет), който се разпореждал заедно със съветници за добър ред и напредък на селото. След Освобождението през 1878 г. селата Ново село, Флорентин, Неговановци, Ясен и Винарово са включени в състава на Видинска околия. От 1 януари 1979 година Ново село става център на селищната система, в която влизат селата Флорентин, Винарово, Ясен и Неговановци.

Училището СОУ „Свети Свети Кирил и Методий“ е построено през 1939 г. На лицевата страна има красиви мозайки.

Диалектът, който се говори в Ново село, има сходни черти със съседните сръбски торлашки говори, както и с преходните говори на юг. Повлиян е лексикално и от влашкия. Легендата разказва, че когато Господ вървял по света и раздавал езиците на народите, точно на това място се препънал и торбата, в която носел езиците, се разпиляла. Затова наречието, което се използва в Ново село, е уникално. Издадена е книга за говора в Ново село. Църквата "Свети Николай" е паметник на културата с местно значение. Изграждането ѝ започва около 1825 г., когато е построен олтарът. Камбаните са поръчани и изработени в Пеща, Унгария. Върху тях има надписи „Свети Никола“ и „Възнесение Христово“. Към нея е изградена през 1931 г. часовникова кула, която фигурира и на герба на селото.Читалището-паметник „Земеделец“ е построено през 1930 година, с помощта на видният новоселянин архитект Илия Попов. На две паметни плочи са изписани имената на всички загинали във войните новоселяни, включително и падналите въстаници през 1876 година. Фондът на читалищната библиотека днес наброява 15 328 тома художествена, научнопопулярна и детска литература.На 3 км. от Ново село, на брега на реката се намира живописната местност „Камъка“, в която е построен лагер за летуване на деца.

{AF}

ОБЩИНА ДРАГОМАН

Адрес: гр. Драгоман, ул.'Захари Стоянов' 26

Тел.: 07172/20 14;

Факс:07172/23 65;

E-mail:obshtina_dragoman@abv.bg

Web site: www.obshtinadragoman.com

FACEBOOK

ЗА НАС

Географско положение и история
Драгоман е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Сливница, Годеч и Трън. Градът е административен център на Община Драгоман.Населението на град Драгоман е 3 343 души.
Град Драгоман и местността Бурел са все още "terra incognita". Малко се знае за събитията, които са ставали В района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.
Почти навсякъде в района се намират парчета от стари тухли, глинени съдове, следи от стари сгради. От това време е и едно от редките по нашите земи ритуални съоръжения — светилището на Сабазий на връх Петровски кръст на Чепън. В него са се извършвали жертвоприношения за победи във войните, за плодородие и здраве. Светилището е използвано и от славяните, и от прабългарите, а още по-късно и от нашите деди по време на османското робство.
Възникването и развитието на Драгоман е свързано с „Виа милитарис" (Военен път) или Траянов път. Целият римски път е маркиран с „милиарни колони", които обозначават разстоянията между отделните градове. Следи от този период има на много места в района, където са открити камъни с латински надписи. При управлението на император Клавдий Драгоман с Пирот и София образуват една стратегия.
Територията на сегашната община влиза в пределите на българската държава по времето на хан Крум, след превземането на София през 809 е. Няколко века по-късно, когато България е под скиптъра на Асеневци и икономиката е в подем, се създават условия за строежи на крепости и черкви. В община Драгоман черкви от този период са „Св, св. Петър и Павел" 8 с. Беренде, „Св. Николай" — с. Калотина, „Св. Георги" — с. Чепърлянци, Маломаловският и Разбоищкият манастир Те са ценни не толкова като паметници на черковната архитектура, а по-скоро като живописни шедьоври. Монументалната живопис от XIII и XIV век е съкровищница от живописното наследство на нашия народ. Черквите са изписани от неизвестни майстори на четката, но в палитрата им трепкат всички цветове на природата, които карат творбите им да излъчват земна жизненост.
С превземането на София в края на XIV век под османско робство пада и Драгоманският край. За пръв път името Драгоман се среща в турски данъчен регистър от XV век.
Самото име Драгоман крие свидно тайната си, но терминът „драгоманин", което означава водач, преводач, ни дава основание да предположим, че името на нашето селище е произлезло по следния начин, както разказва легендата:
„В планинските села, където няма много полска работа, няколко десетки моми и момци, всяка пролет се организират в гурбетчийски групи и слизат надолу в полето, където обработват имотите на богатите чорбаджии. Всяка група си избира „драгоманин" /водач/ , който спазарява работата със собственика на имота, следи за нейното изпълнение, получава заплатата и я разпределя между членовете на групата, в зависимост от положения труд и квалификацията на всеки гурбетчия.
Един такъв „драгоманин" се оженва за девойка от разрушеното село Голяма Каменница и си построява къщичка малко по - надолу от развалините на старото българско село. С течение на годините около неговата къща построяват къщи и други млади семейства, като се обособяват в малка махала, която хората започват да наричат „Махалата на драгоманина", „Драгоманска махала", а от там и Драгоманско село или село Драгоман.
През 1689 г. и 1735—1745 г. се водят две войни между Турция и Австрия и много от сблъсъците стават в района около Драгоман. През този период хайдутството взема големи размери. Тук минават дружините на Сталакин Тодор, Стоян войвода, Недельо войвода, Балчо, Бързак войвода. През този период се построяват и няколко култови сгради, най-съществената от които е манастирът в с. Неделище. Построен е през 1846 г., а шест години по-късно в него се открива и първото килийно училище в общината. Черквата на манастира „Св. Атанасий Александрийски" е уникална с каменните си релефи.
Драгоман е освободен от османско робство на 1 август 1878 г., когато по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. районът е предаден от руските на българските власти.
Съединението на България на 6 септември 1885 г. не намира одобрение както от Русия и Австро-Унгария, така и от съседните държави. Следва Сръбско-българската война. Бойните действия се водят в околностите западно от Сливница и Драгоман. На втори, трети и четвърти ноември сръбската армия овладява височините Три уши и Чуката. На пети, шести и седми ноември се водят решаващите боеве на сливнишката позиция. Три уши и Чепън. На десети ноември българската армия преминава в контранастъпление и превзема Цариброд, Суково и Пирот. На 16 ноември е обявено примирието. Войната трае само две седмици, но узаконява силна и неделима България, донасяйки предпоставки за спокоен и мирен живот.

Икономика и инвестиции
На територията  на  общината   съществуват  следните  предприятия:
-“Драгоман – ЕЛ” ЕООД  за  производство   на  електромери
- Мина  “Бели брег” в   село  Габер  за   добив  на  въглища
-“Минна компания” ЕООД в село Габер за преработка на стари автомобилни гуми.
-„Контактни елементи“ АД е фирма за производство на електроконтакти и сребърни припои, ПОК-40, ПОК-60, калаени и цинкови аноди.
“ДФ България”  - В началото на 2005 г. в Драгоман отвори врати “ДФ България” – предприятие за производство и преработка на перфорирана ламарина до комплексни модули и готови за монтаж компоненти. То е 100 %-ово дъщерно дружество на Dillinger Fabrik gelochter Bleche GmbH, Германия. Производствените възможности на предприятието обхващат: пресоване, изтегляне, щанцоване, рязане с вибрационни ножици, валцуване, изправяне, огъване, рязане, кантоване, обрязване на израстъци, заваряване (WIG, MIG, MAG, поточково и непрекъснато), галванична повърхностна обработка, прахово покритие. Главната цел на предприятието в гр. Драгоман е да предлага на своите клиенти от Източна Европа висококачествени продукти на изгодни цени.
"РЪББЪРТЕК" ЕООД - Немско предприятие за производство на гумени изделия за автомобили - филиал Драгоман. Работници - 60, предимно жени, двусменен режим на работа с перспектива за откриване на нови работни места и разширяване на производството.
“Хилгруп”  -  На територията на град Драгоман се изгражда “Цех за крайна обработка, монтаж и опаковка на мебелен обков и други стоки за бита” - с инвеститор - Джузепе Мотта-Италия.
На територията на община Драгоман функционира клон  на  “Банка ДСК” ЕАД. В  него  са съсредоточени дейности по разплащане и обслужване на депозити на граждани и фирми. Широко застъпена е кредитната дейност, като се прердлагат различни по срок и видове кредити за граждани и частни земеделски производители.

Образование
На територията на община Драгоман съществува едно училище, една детска ясла и една детска градина с филиал в с. Габер.
СОУ "Христо Ботев" - гр. Драгоман
На 01.09.1921 год. се открива за първи път прогимназия на гара Драгоман. Това се налага от увеличаване на селището, поради заселването на бежанци след сръбската окупация на Цариброд и преместването на митницата в Драгоман. Училището е трикласно и се посещава в частната къща на Милан Аначков. През 1931 год. то става районна прогимназия.
На 15.09.1938 год. учениците се преместват в новопостроената училищна сграда. На 02.06.1939год. училището учредява за патрон безсмъртния поет-революционер Христо Ботев. През 1971 год. влиза в експлоатация новопостроената част от още 6 класни стаи. От 1974 год. училището е обявено за ЕСПУ. Закупува се ново обзавеждане и се подобрява материално-техническата база. През 1989 год. то е обявено на СОУ. От 1994 год. в училището се въвежда предпрофесионална подготовка, по която се подготвят два випуска по специалностите банково дело и митническо комисионерство. През 2004 год. в СОУ „Христо Ботев” е въведена паралелка с технологичен профил – туризъм. Към момента в училището се обучават 323 ученика.
Целодневна детска градина "Радост" -гр. Драгоман
На първия етаж в сградата на тогавашния съвет през 1962г. започва работа първата ЦДГ в гр.Драгоман с директор Тотка Йончева.Четири години по късно през юни 1966г. детската градина се изнася в нова сграда направена за детска ясла с директор Т.Каралеева. От 01.02.1975г. започва да функционира пълноценно новопостроената сграда на ул.Три уши №3, с първи директор Милка Китова.
Детска ясла "Здравец"-гр.Драгоман
Детска ясла „Здравец" е построена през 1963 год. и е с капацитет 50 деца. Сградата е разположена върху дворно място от 3 дка. Към момента в нея функционира една група с 20 деца.
Идеята е персонала в детското заведение да  се грижи за децата целогодишно чрез традиционни и модерни методи за възпитание и обучение.
Целта е децата да растат физически и психически здрави и щастливи, да се научат да живеят заедно, да споделят дейности и общи пространства, да открият един нов свят, който ще поискат да опознаят.
Персоналът на Детска ясла"Здравец" знае колко отговорна задача е отглеждането на всяко дете.
Детска ясла „Здравец" осигурява на децата:
- Грижи през цялата година без ваканция;
- Целодневен престои /7.00 - 18.00ч./
- Хранене - две закуски и обяд по изготвено от диетолог меню, собствена кухня;
- Просторна занималня, спално помещение, помещение за хранене;
- Обширен, богато озеленен двор с площадки за игри и разходки;
- Медицински персонал, три мед. сестри - осигуряват грижи за здравето на децата;
- Подбран екип - ориентиращ усилията си към дейност, спомагаща придобиването на позитивни умения и навици - стимулира развитието на доверие, инициативност,  самостоятелност и морално - волеви качества у децата.
Стремежът е да се създаде  близка до семейната среда уют и емоционален комфорт.
Девизът на детска ясла "Здравец" е:
"Помогни ми да се справя сам" Д-р Мария Монтесори

Кмет
Кмет на община Драгоман е господин Андрей Иванов.Роден на 23.09.1971 г. – гр.София, Република България
Образование: УНСС гр. София - магистър
"Счетоводство и контрол"
Работил като: -Данъчен инспектор  към ГУДА - СДУ - гр. Драгоман от 01.07.1996 до 05.06.1998г.
-Помощник - управител в "Алекс - Д" ООД - гр. Драгоман от 04.01.1999г. до 30.11.2011г.
-От 08 ноември 2011г е кмет на община Драгоман
Семейно положение: женен с едно дете

{/AF}

{AF}

ОБЩИНА ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ

Адрес:гр.Долна Митрополия,ул."Св.св.Кирил и Методий" №39

Тел.: 06552/24 15;

Факс:064/68 07 04;

Е-mail: obshtina@dolnamitropolia.bg

Web site: www.dolnamitropolia.bg

ЗА НАС

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Долна Митрополия заема площ 674 814 декара в Централна Северна България. Обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Граничи със следните общини: на изток - с Плевен и Гулянци, на запад - с Кнежа и Оряхово, на юг - с Плевен и Долни Дъбник. Северната й граница е с река Дунав.
Община Долна Митрополия включва 16 населени места - 2 града и 14 села. Общински център е гр. Долна Митрополия и се намира на 11км. от Областния град. Релефът е равнинен, с надморска височина 50-75 метра, като в с. Оряховица тя е 50 м, а при гр. Долна Митрополия - 62 м. В геоложко отношение районът е част от Мизийската плоча.
КЛИМАТ
Климатът на общината е умерено-континентален  с горещо лято и студена зима. Откритостта откъм север и северозапад дава възможност за нахлуване на континентални въздушни маси през зимата. През най – студения месец (януари) средномесечната температура е – 0,8°С , а през най – топлия месец на годината (юли) средномесечната температура е – 24,8°С.
Средната годишна температура е 12,36° С. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най – големите за България средногодишни температурни амплитуди - – 25,2°С.
Средногодишните суми на валежите за района са 558 мм/м2.  
По крайбрежието на реката Дунав се наблюдава по-честа мъгливост, относително по-висока влажност на въздуха и др.
ПРИРОДА
Метеорологичните и морфографските условия създават благоприятни предпоставки за разсейване на вредните емисии в атмосферния въздух, поради което общината е с нисък потенциал на замърсяване.
Актуални за община Долна Митрополия са факторите, влияещи върху екологичните качества на околната среда: автотранспорт, обществено-битови отоплителни източници и промишлени дейности, които на този етап са по-незначителни.
Водни източници са основно подземните води, които отговарят на изискванията на стандарта. Питейна вода налага хиперхлориране, за да се гарантират микробиологичните показатели. По тези причини е възможно да се увеличи количеството на трехалометаните, които имат канцерогенно действие. Съдържанието на нитрати е значително под нормата.
ИКОНОМИКА
Икономическото развитие на община Долна Митрополия през последните години се характеризира с общите белези на икономическото развитие на страната като цяло.Продължават процесите по преструктуриране и приватизация на съществуващите държавни предприятия. Провежданата структурна реформа се отличава и с някои негативни страни като високо равнище на безработица, недостатъчно добро използване на наличните мощности, загуба на традиционни и труден пробив на нови пазари и други. Постигнатата до момента макроикономическа стабилизация все още не е прераснала в икономически растеж, което създава определено напрежение в икономиката на страната и в отделните региони.
Структурата на промишлеността в Общината се определя от подотраслите: хранително – вкусова промишленост, лека промишленост и машиностроене.
На територията на общината са развити транспортът, търговията и услугите. Независимо от спада на производството, промишлеността запазва водещо място в икономиката на община Долна Митрополия. Много от предприятията не работят с пълния си капацитет.
Основни фактори за непълноценното използване на производствените мощности са: суровинни ограничения; финансови затруднения; ниска ефективност; остарели технологии.
ИСТОРИЯ
Между Долна и Горна Митрополия се е намирал древен римски град на име Митрополотен, чиито останки се намират под "третия язовир".
Историята на Д.Митрополия датира от дълбока древност, от времето на Първата българска държава, на мястото на антично поселение в местността Барата възникнало ново селище, което просъществувало до XI в. За пръв път името на Долна Митрополия се споменава в официален документ през 1496 г. През 30-те години на XIX в. Д. Митрополия се оформя, като едно от най-големите селища в Плевенския край. През 1860 г. населението ѝ наброява около 650 души. През това време в селището се активизира стопанската дейност - пряко свързана с Плевенския пазар на зърнени храни. На 15.03.1919 г. е регистрирано коневъдно дружество "Черноглавка".
Особено и важно място в историята на Д. Митрополия заема основаната от д-р Палаузов и проф. Асен Златаров производителна кооперация "Българска захар" и пуснатата в действие фабрика на 30 юни 1930 г. През 1948 г., тя става държавна собственост. Кооперацията притежавала собствена електрическа централа в с. Койнаре, а през 1942 г., започва рафинирането на масла - основана на днешната маслена фабрика. През 1949 г., "Българска захар" - Д. Митрополия става инвеститор за изграждане на първия фуражен завод в България.
Успоредно със стопанския напредък успех бележи и културно-просветния живот на Долна Митрополия. Най-стари устни сведения за съществуването на училище в частни къщи, където са се учили да четат църковни книги, да пишат и смятат върху пясък пет-шест момичета, са от 1865/66 г. След освобождението, Пеньо Савов организира училище в дома на баща си, на мястото на сегашния дом Цеко Прокопов, където обучава будни деца от селото. Едва през 1885 г. е построена училищна сграда. През 1921 г. се открива прогимназия, а на 29.03.1967 г. е направена първа копка на нова училищна сграда. През 1989 г., училището прераства в гимназия. През 1995 г. се открива техникум по туризъм.
На 22 март 1927 г. от група прогресивни учители и младежи е запалена първата искра за създаване на читалище. Неговите основатели са Донка Януцева, Здравка Кръстева, Здравка Маркова, Тодорка Йовчева, Йордан Ячев, Димитър Цоновски и Цветан Прокопов, който е пръв председател на Читалището. В зората на своето създаване, Читалището се е помещавало в една от класните стаи на училището. Новосъздадената библиотека с фонд от 48 книги, първоначално се е помещавала в дома на Дамян Лазаров. През 1985 г., се открива новата сграда на НЧ "Просвета".
На територията на гр. Д. Митрополия се намира и ВВВУ "Г. Бенковски". То е наследник на богатите традиции на българската авиационна школа. След Втората световна война, със заповед на командира на Въздушните народни войски, № 28/14.01.1945 г., на летище "Враждебна" край София се създава като самостоятелно учебно заведение НВУ "Г. Бенковски", което през 1948 г. се премества на летище Д. Митрополия. През 1959 г., училището се реорганизира във Висше авиационно. Първият випуск летци с висше образование излизат през 1964 г. В този випуск е първият български космонавт Георги Иванов. От създаването си през 1945 г. до днес, училището е обучавало летци и авиационни специалисти за ВВС и БГА "Балкан". Подготвени са кадри за ВВС на Алжир, Виетнам,Мозамбик, Никарагуа, Йемен, Сирия. От 1995 г. е възстановен приема за девойки във ВВВУ "Г. Бенковски". От 1952 г. в Долна Митрополия се полагат грижи и за най-малките и жители. На 01 юни 1988 г. се открива най-новата сграда на ОДЗ "Здравец". Красива, удобна и просторна.
Всичко това нарежда Долна Митрополия сред проспериращите селища в Плевенския край и през 1977 г. тя е обявена за град. През 1979 г. градът става център на селищна система от 10 селища, а през 1987 г. се реорганизира в община със 16 селища.

КМЕТ

Кмет на Община Долна Митрополия е госпожа Поля Василева Цоновска.

{/AF}

{AF}

ОБЩИНА НЕДЕЛИНО

Адрес:гр.Неделино,ул."Ал.Стамболийски" №104

Тел.: 03072/88 01;

Факс:03072/88 50;

E-mail:oba_nedelino@abv.bg

Web site: www.nedelino.bg

FACEBOOK: град Неделино

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Неделино се намира в югоизточната част на област Смолян и обхваща терен със силно пресечен планинско - горски релеф. Административният й център - град Неделино, е заобиколен от два величествени върха: “Света Неделя” и “Свети Илия” и е разположен в долината на р. Неделинска на около 18 км. от Златоград. Носи името на красивата девойка Неделя. Тя дава името си и на крепостта и манастира Света Неделя, чиито руини са запазени на 3-4 км южно от града. Средната надморска височина е 400-500м. На юг общината граничи със Златоград, на изток с Кирково, Джебел и Ардино от област Кърджали и на север - с Мадан.
Районът на Неделино е уникален в своето традиционно фолклорно наследство. Характерен за този край е рядко срещаният в страната двуглас при изпълнението на автентични народни песни. Неделинският двуглас се явява не само духовен мост на родопската покрайнина към вътрешността на страната, но и нишка, която отвежда към първични трако-славянски извори. Традиционно е провеждането на Национален фолклорен фестивал, в който участват самодейци от всички фолклорни области в България и чуждестанни групи.
Усетете силата на Родопската песен и влиянието на планината. Не се колебайте и подгответе своето пътуване така, че да минете през Неделино задължително. Отделете време да се насладите на прекрасния природен феномен – Неделинския двуглас.

ИКОНОМИКА

В общината са регистририрани 370 стопански субекта, като 86% от капитала им е частна собственост. Приходи постъпват предимно от секторите на търговията и транспорта, а най-слаби са приходите от промишлеността.
Основните доходи на населението се формират от стопанска дейност в сферата на леката промишленост и селското стопанство.
Леката промишленост е представена предимно от шевното производство. На територията на общината има над 15 шивашки цеха, като в по-големите от тях работят по 120-150 работнички.
Селскостопанският фонд обхваща 28 880 дка. Обработваемите земи в общината са 10 000дка. Основните култури, които се отглеждат поради особено благоприятните климатични и географски особености са тютюнът и картофите. Неделино е една от водещите общини в региона по производство на ориенталски тютюн.
Относително високият процент обработваеми земи са предпоставка за добре развито селско стопанство. Тютюнът е основен поминък за населението. С незначителни изключения той осигурява най-сериозната част от приходите.
Търсят се възможности за производство на екологично чиста продукция и утвърждаването й като запазена марка на пазара в страната. В крайречните котловини има условия и за зеленчукопроизводство.
Горският фонд обхваща 72 795 дка., от тях 19 741 са заети от широколистни гори, а иглолистните са разположени на 46 642 дка. Горите са стратегически резерв на почти всички стопански дейности в общината - туризъм, дърводобив и дървопреработване, лов и риболов, култивирано отглеждане и преработка на билки, гъби и горски плодове. Търсят се възможности за реализиране на дейности, свързани с допълнително залесяване на горски терени.
Дърводобивът и дървопреработването, текстилната промишленост и туризмът са отраслите с най-голям потенциал за развитие в общината. В настоящия период реално функционираща е само преработвателната индустрия. На територията на общината частните фирми са единствените, които реализират приходи от продажби. Високата безработица е сред основните икономически проблеми в общината. В региона е много популярна т.нар. трудова миграция.
Съществуващи добри условия за развитие на селски туризъм;

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Районът на Неделино е уникален в своето традиционно фолклорно наследство. Характерен за този край е рядко срещаният в страна двуглас при изпълнението на автентични народни песни. Той носи белезите на древен тип музикално мислене по отношение на метроритъм, ладова организираност, стилистически изпълнителски похвати и очевидно принадлежи към най-старинните пластове на българския фолклор. Двугласното пеене се среща само в отделни области. Заобиколен от всякъде с едногласни родопски песни, неделинският двуглас се явява не само духовен мост на родопската покрайнина към вътрешността на страната, но и нишка, която отвежда към първични трако-славянски извори. Почитатели на този начин на пеене са не само българи, а и много чужденци. Традиционно е провеждането на Национален фолклорен фестивал, в който участват самодейци от всички фолклорни области в България и чуждестанни групи.
На 3-4 км. южно от града са запазени руини от старинна крепост и манастир "Света Неделя", от където идва и името на общинския център.

ТУРИЗЪМ

В община Неделино се разчита на развитието на селски туризъм. Направени са първите стъпки в тази посока. Вече е налице прием на организирани туристи по маршрута Ардино-Неделино-Златоград. Специализирана туристическа база липсва, но във всяка къща има условия за настаняване и отдаване на стаи под наем.
За разрастването на туристическата дейност, както и за цялостното икономическо развитие на района, е от изключително важно значение откриването на двата нови пропусквателни пункта по границата с Гърция - при село Славеево - община Ивайловград и Маказа - община Кирково. По план пунктът при Маказа трябва да бъде открит през 2006 г. Реализацията на ГКПП - Славеево е в още по-начален етап.

КМЕТ

Стоян Стефанов Беширов-кмет на община Неделино.
На 57г.,завършил финанси, семеен,с две деца.

{/AF}

Община ОПАН:

Адрес: село Опан,обл.Стара Загора

тел.: 04101/2260;

факс:        042/603044;

e-mail: mayor@opan.bg

web site: www.opan.bg

Опан е село в Южна България. То е административен център на община Опан, Област Стара Загора. ОБЩИНА ОПАН е разположена в Югоизточен район за планиране и е част от Старозагорска област. бщината включва тринадесет села - Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Кравино, Опан, Пъстрен, Княжевско, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово.

Населението на село Опан е 424 души,а на община Опан 3779.

В момента кмет на община Опан е инж.Минчо Чавдаров.

Село Опан е възникнало в средата на 16-ти век. Спомернава се за 1-ви път в османски данъчен регистър от месец януари 1655 г. Местоположението му се е менило няколко пъти, поради честите чумни епидемии в началото на XIX век.

В района на селото функционира предприятие на ЗЗУ - Стара Загора, което след 1990 г. е приватизирано и към момента не функционира. Училището е голямо и до 1997 г. към него функционира Техникум по селско стопанска техника. В момента в училището се обучават деца от селата в общината. Училището разполага с кабинет за мултимедийно и компютърно обучение. Със средства от европейски фондове през 2007 г. е разчистено коритото на реката минава през селото и е създадена бетонена дига за защита от наводнения. Населението е застаряващо и намалява бързо. Перспектива за младите хора няма и повечето от тях живеят в Стара Загора.

Община РАКИТОВО:

Адрес: гр. Ракитово, ул.Иван Клинчаров 57

телефон: 03542/2044;

факс:        03542/2253;

e-mail: rakitovo@abv.bg

web site: www.rakitovo.net

FACEBOOK на град Ракитово

Ракитово е град в Южна България. Той се намира в Област Пазарджик и е в близост до град Велинград. Градът е административен център на община Ракитово.Населението на град Ракитово е 8 589 души.

В момента кмет на община Ракитово е Любомир Петков.

Живота в землището на града се заражда около IV в. пр.н.е, в местността "Могилите". Името на селището произлиза от ракитата, която е от рода на върбата. В миналото Ракитово се е славело като абаджийско и текстилно средище. Първото училище в Ракитово е създадено през 1865 година. Голяма заслуга за образоването на ракитовци и чепинските българи има и известната българка Неделя Петкова която се заселва в Ракитово 1883 година.

Разцвета на Ракитово е през 1935 година когато е най-големия туристически център в района. Но след отклоняването на влаковата линия Септември-Добринище запада.В момента тече процедура по възстановяването на тази историческа част от нашата история.Очаква се Ракитово отново да привлича туристи.

През 1963 г. Ракитово е обявено за планински климатичен курорт, през 1964 г. — за селище от градски тип, а през 1969 г. — за град. През 1977 г. става общински център.

Местното читалище „Будилник“ е основано по нов стил на 26 април 1898 г. по идеята на писателя и тогавашен учител в селото Иван Клинчаров (1877-1942). През 1938 г. то е оборудвано с киноапарат, което е новост за региона. След 1944 г. се създават музикални и театрални състави. През 1954 г. читалището е обявено за образцово. Театралният състав печели различни награди и през 1988 г. членовете му са удостоени с орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1951 г. е основан естрадно-сатиричен колектив, който завоюва няколко медала от републиканските фестивали. През 1961 г. е създаден естраден оркестър. Библиотечният фонд на читалището превишава 35 000 бройки.

Много са забележителностите на територията на община Ракитово и в близост до нея,които привличат туристите: к.к. Цигов чарк, Пещерата Лепеница, Биосферен резерват Мантарица, Крепостта Цепина, Стражева крепост "Пелевата кула", Часовниковата кула и други.

В момента тече изграждането на нова сграда на музея в гр.Ракитово. В която ще бъдат показани постоянните експозиции от разкопките в местността "Могилите", находки от средновековната история на местността, палеонтоложки експонати от разкопките в село Дорково както и експозициии за местния бит и култура.

Празника-събор на град Ракитово се чества на Еньовден – 6 и 7 юли - най-големият летен празник в Ракитово.

о

 {AF}

За връзка с община ТУНДЖА:

 гр.Ямбол,пл."Освобождение" 1

телефон: 046/661565

факс:        046/661575

e-mail:  contact@tundja.net

web site: www.tundzha.net

Община Тунджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Ямбол. Общината има 44 населени места. Община Тунджа е втората по големина на територията община в България след Столична община. Основният икономически отрасъл е селското стопанство. Характерно за община Тунджа е, че няма административен център. 44-те съставни села са равно поставени от административна гледна точка. Администрацията на общината се намира в Ямбол.Населението на общината е 25 933 души.

В момента кмет на община Тунджа е Георги Георгиев.

Една от добре познатите дестинации на много туристи е: планинската верига на Бакаджиците се простира на 15 км. югоизточно от гр. Ямбол. С площ 598 ха и надморска височина от 515 м. лесопаркът е известен с изключително благоприятния си климат. Въздухът там спомага за нормализиране на кръвното налягане и за лечение на бронхиални и астматични заболявания. В превод “Бакаджик” означава “Гледките”, т.е. място, от което се вижда надалече.

Туристите могат да посетят и други забележителности на Бакаджика - манастира “Свети Наум”, Храм-паметника “Александър Невски”, хотел “Камелия” и хижа “Дружба”.