kgeorgieva

kgeorgieva

Четвъртък, 20 Януари 2011г. 11:17ч.

ОБЩИНА ТРОЯН

ОБЩИНА ТРОЯН

Адрес: гр. Троян, пл."Възраждане" 1

Тел.: 0670/6 80 50;

Факс:0670/6 35 79;

E-mail: mail@troyan.bg

Web site: www.troyan.bg

FACEBOOK

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Град Троян се намира в Северна България, на 160 км. североизточно от София. Географското положение на Троян му създава добри транспортни връзки. През Троянския проход минава шосеен път за Южна България. Удобни пътища свързват Троян с околните общини, столицата и главните градове на България. Троян е крайният възел на железопътна линия. Най-близките граждански летища са Горна Оряховица /105 км./ и София. Най-близкото речно пристанище - Свищов /110 км/. Най-близкото морско пристанище - Бургас /245 км/.

ПРИРОДА

Климат: Умерено - континентален с изразено планинско влияние, с четири годишни времена, без мъгли и силни ветрове. Валежите са над средните за страната, снежната покривка се задържа около 50 дни в годината.
Води: Хидрографската мрежа на общината е представена от - топли минерални извори, от язовир и от няколко реки с техните притоци.
Релеф и почви: Планински и хълмист релеф, със сиви- горски почви и кафяви - горски почви.
Биоразнообразие: Преобладаващи дървесни видове - дъб, явор, ясен, габър, топола и букови гори. Разнообразието на релефа и растителността е създало благоприятни условия за развъждането на полезен дивеч като : елен, сърна, диви свине, мечки, диви кози, вълци. В общината има над 200 вида птици, някой от тях редки видове, които са предпоставка за развитие на орнитоложки туризъм.
Защитени природни обекти: На територията на общината се намират два резервата от националния парк" Централен Балкан" - Биосферен резерват "Стенето" и резерват "Козя стена" - създаден с цел опазване на еделвайса.

 

ИСТОРИЯ

 

 

Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.
Троян възниква през 15 век като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от древноримския път Виа Траяна, свързващ Дунав с Бяло море още през 1 - 2 век от н.е.
В началото на турското иго тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа.
През 1868 г. Троян е обявен за град. През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски. През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

 

ТУРИЗЪМ

 Манастири
- Троянски манастир- с. Орешак
- Зелениковски манастир - с. Ч. Осъм
- Скит " Св. Никола" - с. Орешак
Църкви
- В общината действат 8 бр. църкви в различните населени места.
- Църква "Св. Параскева Петка" - гр. Троян
- Параклис "Света Богородица - Животоносен източник" с. Орешак
- Църква "Св. Петка Параскева" и параклис "Рождество Христово" - с. Чифлик
- Църква "Св. Димитър" - с. Терзийско
- Църква "Възнесение Господне" - с. Шипково
- Църква "Св. Архангел Михаил" - с. Врабево
- Църква "Св. Николай Летни" - с. Гумощник
- Църква "Св. Всях Светих" - с. Г. Желязна
Музей
- Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства - гр. Троян -
- Природонаучен музей - с. Ч. Осъм -
- Музейни сбирки в селата Дебнево и Чифлик.
- Художествена галерия " Серякова къща "- гр. Троян
- Национално изложение на художествените занаяти и изкуства - с. Орешак
Други
- Римски крайпътен архeологически комплекс" Состра", състоящ се от раннохристиянска базилика " Свети Георги", крайпътна римска станция и цивилни селища. Намира се в долината на река Осъм, край село Ломец в Община Троян.

 

ИКОНОМИКА

 

На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, както и няколко големи, сред които „Калинел“, „Лесопласт“, Actavis, СОФАРМА, ВИТЕКС, РИКО СТИЛ, ВИНПРОМ ТРОЯН, ЕЛМАТЕХ, УНИТЕХ ГРУП. Също така в града и околните села процъфтява занаятчийството — керамика и производството мебели и врати от масив. Троян разполага със собствен хлебозавод, който обслужва цялата област Ловеч. В града има и няколко мандри, в които се произвеждат различни видове млечни изделия. В града има и 4 фирми за произвеждане на месни изделия.
В Троян има добре развит планински и селски туризъм. На 15 km южно от града е туристическото селище Беклемето, където могат да се карат ски. В близост има няколко хижи, които са притегателна цел за любителите на планинските преходи. Курортните села Чифлик и Шипково предлагат топли минерални басейни. Изградени са няколко модерни хотела.
Транспорт
Троян има междуградски линии със София (Нешев, Юнион Ивкони), с Ловеч (Елит бус, Троян автотранспорт), с Велико Търново (Троян автотранспорт), със Свищов (Експрес — Георги Енчев, Троян автотранспорт), със Севлиево (Троян автотранспорт), с Плевен (Юнион Ивкони, Хеброс бус ООД, ЕТ Борис Борисов), с Пловдив (Хеброс бус ООД, ЕТ Борис Борисов), с Априлци (Троян автотранспорт), както и с околните села (Троян автотранспорт, Нешев ООД). Градските линии (10) се поддържат от ЕТ "Цанко Мичев" и "Троян автотранспорт". Троян е последна спирка на ж.п. линията Свищов — Левски — Ловеч — Троян.

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 

ДОНКА ИВАНОВА МИХАЙЛОВА
Дата на раждане: 20 април 1959г., в гр. Троян;
Семейно положение: Омъжена, с две дъщери;
Образование: Висше икономическо образование от ВФСИ “Д. А. Ценов” – Свищов, специалност “Финанси и кредит”;
Кариера:
- От дълги години работи в неправителствения сектор, била е председател на Сдружение “Знание” в Ловеч;
- Донка Михайлова е народен представител в 40-то Народно събрание за Ловешки регион.
- Експерт на Националното сдружение на общините,  институт “Отворено общество”, Института по публична администрация и др.;
- Специалист в областта на социалната политика и гражданското общество.
- Оценител е по оперативните програми, работи активно по процесите на планиране и програмиране за предстоящия планов период.

Вторник, 18 Януари 2011г. 16:58ч.

ОБЩИНА ШАБЛА

ОБЩИНА ШАБЛА

Адрес: гр. Шабла, ул. Равно поле 35

Тел.: 05743/41 45;

Факс:05743/42 04;

E-mail: obshtina@ob-shabla.org

Web site: www.shabla.info

FACEBOOK

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Шабла се намира в Североизточна България и е разположена в  Южна Добруджа с административен областен център гр. Добрич
На изток община Шабла граничи с Черно море, на запад с Община Генерал Тошево, на север с Република Румъния, и на юг – с Община Каварна
Структура – 1 град и 15 села град Шабла и селата Божаново, Ваклино, Горичане, Горун, Граничар, Дуранкулак, Езерец, Захари Стояново, Крапец, Пролез, Смин, Стаевци, Твърдица, Тюленово, Черноморци
Население – 5774 души към месец януари 2008 г
ОБЛАСТ ДОБРИЧ
Площ – 4 711 кв. км.
4.24 % от територията на България
Структура – 6 града и 209 села
ОБЩИНА ШАБЛА
Площ – 325 кв. км.
0.29 % от територията на България
6.9 % от територията на област Добрич

ИСТОРИЯ

ПРАИСТОРИЧЕСКИ СЕЛИЩА ШАБЛА І И ШАБЛА ІІ - Проучени през 1974 г. от екипа на проф . д-р Хенриета Тодорова в местността “ Новите лозя “ - източно от града . Съществували - края на VІ - началото на V хилядолетие преди Христа .
Топонимът  Шабла се появява за пръв път в официален писмен документ от 1573 г. и за разлика от много други селищни наименования не е променен и до сега .
Хипотези за произхода на името Шабла
- според легенда , на морския бряг близо до днешния фар е имало имение , притежание на Айше Абла , т.е. на леля Айше . Поради върлуване на чума къщите на имението били преместени навътре от морето и получили наименование името на собственицата , от което отпаднала първата сричка
- селището е получило наименованието си от дивия киселец - лапада , чиито листа са като саби . От името сабля се е получило името на селището .
- произлиза от тракийското или латинското саблум , сабула . “ С “ от началото на думата преминава в “ Ш “ . На латински това наименование означава пясъци .

Възникнало , като чисто турско селище , през ХVІ век в средата на ХІХ век , то е най - голямото българско село в района с кмет - българин .
С българския облик на селото се обяснява и дейното му участие в борбите за самостоятелна българска църква , просвета и национална свобода . Първата българска черква в селото е построена през 1853 година , заедно с килийно училище .
Шабленецът Никола Алексов е записан в личното тефтерче на Христо Ботев при сформиране на четата му .
След освобождението на България през 1878 година Шабла става общински център .
Димитър Анастасов от Шабла печели златен медал от Първото българско земеделско - промишлено изложение в Пловдив през 1892 година .
През 1900 година района е център на селските бунтове срещу десятъка .
През 1913 година по Букурещкия мирен договор Добруджа е предадена на Румъния . Връща се в пределите на България през 1940 година . През същата година в общината са настанени хиляди преселници от Северна Добруджа .
Жители на Шабла участват в двете фази на Отечествената война .
На 27 август 1969 година Шабла е обявен за град .

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на община Шабла наброява 5620 души към месец септември 2009 г. и тя е една от най-малките в Добричка област.
Тенденцията в демографското развитие на общината е в посока на намаление на населението още от средата на 50-те години на 20 в., която продължава и понастоящем. Центърът на общината – град Шабла се характеризира с нарастване на населението до 1985 г., последвано от период на намаление (1985-2000 г.) и стабилизиране след този период на около 4 хил.д.
Селското население на общината е с непрекъсната тенденция на намаление за периода 1956-2008 г. През последните години се наблюдава забавяне на интензитета на отрицателният прираст. Всички села в общината са с отрицателен прираст на населението.
В град Шабла е съсредоточено 69 % (3895 д.) от населението на общината. През последните години измененията в броя на населението на града са несъществени. Селското население е съсредоточено в 15 села, които по броя на населението си са много малки (до 200 жители) и малки (от 200 до 1000 жители). В малките села – Дуранкулак и Крапец, е съсредоточено 40 % от селското население на общината. В останалите 13 много малки селища с население до 200 д., (от които 8 бр. са с население до 100 д.) живеят общо 1027 д. или 60 % от селското население. Кметствата в общината са четири: Дуранкулак, Крапец, Ваклино и Граничар.
Измененията в броя на населението на общината са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението на община Шабла по възрастови групи е по-неблагоприятно в сравнение със средните стойности на показателя за областта, района и страната.  Очертава се постепенно намаление на броят и делът на младите хора под 15 г. Контингентите от 15 до 64 г. намаляват като абсолютен брой но запазват относителния си дял от общото население. Възрастните хора на 65 и повече години нарастват като относителен дял, но намаляват като абсолютен брой. По населени места се очертават някои различия във възрастовия състав на населението. Град Шабла е с влошена възрастова структура, но процесът на застаряване на населението не така задълбочен, както при селското население. Делът на лицата в град Шабла във възрастовата група 15-64 г., която е основен източник на работна сила е  близък, но малко под средната стойност за областта и страната. Делът на възрастните хора в гр. Шабла  е по-висок от стойността на показателя за страната и областта. Селското население на общината е силно застаряло, т.е. всяко трето лице. В селищата с население до 100 д. структурата на населението се състои основно от възрастни хора и контингенти от 15 до 64 г. Тази структура е повлияна от неблагоприятните демографски процеси – миграция и отрицателно естествено възпроизводство.
Структурата на населението по пол на община Шабла е взаимосвързана с възрастовата структура. Съотношението между мъжете и жените показва превес на жените - на 100 мъже се падат 106 жени (средно за област Добрич – 104, за Р България - 106). Ситуацията за градското и селското население на общината също се характеризира с превес на жените, съответно 105 и 108 жени на 100 мъже.
Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. Коефициентът на раждаемост (живородени деца на 1000 д. от населението)  е под средния за областта и страната. Смъртността е с по-високи от раждаемостта стойности. През последните 5 години общата смъртност е в границите 15,7-20.0 ‰, а детската смъртност за периода е “нулева”, т.е. няма регистрирани умирания на деца до 1 г. възраст. Естественият прираст на населението е отрицателен.
Демографските процеси в общината са неблагоприятни по отношение на неговото възпроизводство. Формираните структури и протичащите демографски процеси оказват влияние както върху настоящата ситуация, така също и върху развитието на населението в перспектива.
Разпределението на населението на общ. Шабла по етническа група по данни от преброяванията показва, че от българската етническа група се е самоопределило 92,1% от общото население на общината (2001 г.), от турската етническа група – 0,6%, от ромската – 5,1%. Наблюдава се абсолютно намаление на общото население, в т.ч. и по отделни етноси с изключение на ромския, където е регистрирано неголямо нарастване като абсолютен брой и относителен дял. Основно вероизповедание е източно-православното християнство, което обхваща 98% от общото население на общината.
Тенденциите в демографското развитие на община Шабла през последните 5 години са: постепенно намаление на населението, по-слабо изразено след 2000 г., колебливост в механичния прираст, отрицателен естествен прираст, влошаване на възрастовата структура, повишаване на образователното равнище на населението на общината.
Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към стабилизиране и запазване на населението, ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, предимно в естественото възпроизводство.

ТУРИЗЪМ

Бреговата ивица на общината представлява съчетание от пясъчни плажове на север и скални образувания на юг от нос Шабла - най-източната точка на България.
Дължината на морският й бряг е около 40 км, но кумулативните  брегове са с обща дължина 13,4 км.
Морските плажове  обхващат 22 % от всички плажове по българското Черноморско крайбрежие.
От север на юг се редуват обширни пясъчни ивици с площ съответно:
• Дуранкулашки /65 000 кв.м/;
• Крапецки – север /91 000 кв.м./;
• Крапецки – юг      /50 000 кв.м/;
• Шабленски плаж  /112 000 кв.м/.
Плажните ивици на общината са съставени от ситен, зърнест пясък и натрошени мидени черупки. Заедно с все още запазените пясъчни дюни и термалните минерални извори, плажните ивици привличат много български и чуждестранни туристи.
Характерно за общината е наличието на солено езеро-лагуна “Шабленската Тузла”с уникална по своя състав лечебна кал /около 230 000 тона/.
Трите сладководни езера–Шабленско-Езерецкото и Дуранкулашкото притежават голямо разнообразие от рядко срещащи се видове флора и фауна.
Природата на общината е екологично съхранена с дълбочина до 15 км в посока от морето към сушата. Водещо място в отрасъла заема морският ваканционен туризъм, чието организирано начало е поставено преди 40 години.
Към  септември 2012 година община Шабла разполага с 1 247 легла, които се намират в 84 броя категоризирани средства за подслон и места за настаняване в съответствие с изискванията на Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения.
Разпределението на средствата за подслон и местата за настаняване е следното:
• според местонахождението си:
* в Шабла, освен хотела намиращ се в центъра на града целогодишно приемат гости 6 къщи, а през летният сезон легла за почивка се предлагат още в 9 обекта категоризирани като самостоятелни стаи;
* в селищно образувание “Кария” /край нос Шабла/, целогодишно се приемат гости в 2 самостоятелни стаи;
* в къмпинг “Добруджа“, който се намира само на 6 км от Шабла сезонно работят 12 места за настаняване /бунгала/. Неотдавна отвори врати напълно реконструирана сграда като хотел категоризиран с една звезда. Други 2 обекта приемат туристи през всички сезони на годината;
* с. Горун е първото населено място при влизане в общината, в посока от гр.Каварна.  Тук  може да отседнете в къща с типичната архитектура за Добруджанския край;
* в с.Езерец може да избирате измежду три къщи. Всяка от тях приятно ще ви изненада с обзавеждане, осигуряващо спокойна почивка недалеч от морето и Езерецкото езеро;
* в с.Тюленово сезонно работят вече седем броя места за настаняване - семеен хотел- 1бр, къщи – 2бр и самостоятелни стаи – 4бр;
* в с.Крапец гостите на общината и туристите имат най-голям избор в зависимост от предпочитанията си. От три - звезден хотел и къщи до самостоятелни стаи, разположени както на самият морски бряг, така и в тихи и спокойни улички. Категоризирани са : хотел- 2бр, вила – 1бр, семеен хотел- 1бр, къщи – 11бр, самостоятелни стаи – 18бр.
* къмпинг “Космос” край с.Дуранкулак е категоризиран с една звезда – предлага 20 места за разполагане на каравани и палатки. В него целогодишно приема гости една почивна станция, а през лятото леглата се предлагат и в бунгала разположени на самият морски бряг;
* около Дуранкулашкото езеро целогодишно приемат гости четири броя места за настаняване – самостоятелни стаи и къщи.
* пътуващите за Република Румъния могат да отпочинат и да се запознаят със забележителностите на крайграничното българско село Дуранкулак. Тук вече приемат гости първите две къщи, обгърнати от ухаещи цветя и храсти.
Според определената категория, съгласно Закона за туризма и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене:
• с една звезда са категоризирани 30 броя средства за подслон и места за настаняване;
• с две звезди  са общо 38 броя;
• с три звезди - са 16 броя.
• с Разпределение на леглата по населени места:
- гр.Шабла                                                                  -    212 легла
- къмпинг “Добруджа” край Шабла                     -    369 легла
- селищно образувание “Кария” - нос Шабла     -        12 легла
- с.Горун                                                                      -       6 легла
- с.Тюленово                                                               -     80 легла
- с.Езерец                                                                     -     66 легла
- с.Крапец                                                                    -   319 легла
- с.Дуранкулак                                                           -      15 легла
-  край Дуранкулашкото езеро                               -      44 легла
-  къмпинг “Космос” край с.Дуранкулак             -    124 легла
В голяма част от средствата за подслон и местата за настаняване, собствениците предлагат по-добри условия за почивка в сравнение с предвидените за съответната категория минимални изисквания.
Във всички населени места на общината има разкрити заведения за хранене и развлечения. Сред тях преобладаващи са от типа за бързо хранене /снек-бар и бистро/ и питейните заведения /кафе-аперитив и пивница/. В ресторантите с национална кухня /механа и гостилница/ може да вкусите от рибената чорба, пълнените червени чушки и домашна баница приготвени по стари шабленски рецепти.
Общият брой на местата за сядане в заведенията за хранене и развлечение е 1780.
Уникалните скални образувания по брега на с.Тюленово са изключително удобни за съчетаване на традиционния морски ваканционен туризъм със специфични му форми - подводен, яхтен и скален туризъм.
Разнообразието на флората и фауната в защитените местности - Шабленското и Дуранкулашкото езера благоприятстват развитието на екологичния туризъм.
В община Шабла са открити множество археологически паметници, включително най-старата каменна архитектура в континентална Европа на Големия остров край Дуранкулашкото езеро.
Природните забележителности и богатото културно-историческо наследство на общината, установено чрез археологически разкопки, проучвателна и събирателна дейност са в основата за развитие на познавателния и културно-историческия туризъм.
В Зеления образователен център  /открит през месец април 2011 г./ се предлагат изключително разнообразни услуги. Центърът работи за повишаване знанията на туристите относно значението на влажните зони. Услугите, които предлага в тази сфера са свързани главно с: провеждане на зелени училище; провеждане на еднодневни/полудневни посещения на деца и ученици от района, включващи лекции, интерактивни игри и презентации; информационни кампании за влажните зони; организиране на конференции, семинари и кръгли маси за обсъждане на проблемите на защитените зони и тяхното опазване; организиране на конкурси по различни теми, свързани с влажните зони и тяхното богато биологично разнообразие и други.
Община Шабла предлага най-важното за една почивка СЛЪНЦЕ, СПОКОЙСТВИЕ И ТИШИНА.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Защитена местност “Дуранкулашко езеро” /4465,4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 6 км от Българо-Румънската граница и на 15 км северно от град Шабла.
Обявена е със Заповед № 123/21.02.1980 г. на Комитета по опазване на природната среда. За нея има разработен план за управление, утвърден от МОСВ през 2002 г. Езерото е включено в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение. Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International - Орнитологично важните места в Европа, под наименование "Дуранкулашко езеро". Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008800.
Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Дуранкулашко езеро” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Дуранкулак” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.
Дуранкулашкото езеро представлява плитък, закрит лиман, заемащ прибрежните ниски части на дълбоките суходолия /реките Ваклинска, с. Било – с. Смин и с. Граничар – с. Дуранкулак/. Формирало се е в началото на холоцена /преди около 10 000 години/, когато настъпва период на епирогенно понижение и нахлуване на морска вода в речните долини. В резултат на това се оформят заливи, откъснати по-късно от морето чрез пясъчна коса и превърнати в езеро. В приустиевите части на суходолията са образувани лъчеобразни врязвания на езерото в сушата, по-характерни от които са Ваклински ръкав, Дуранкулашки ръкав, Южна опашка. Най-голямото разширение на езерото е в северна посока. Нарича се Карталийско /Орлово/ блато и по естествен път е отделено от езерото с тясна, почти изцяло обрасла с водолюбива растителност плитчина. Друго характерно разширение на езерото, чието образуване също не е свързано с “удавянето” на суходолия, е Югоизточно блато. Отделено е от езерото с тясна пясъчна коса, част от която се залива при високи водни стоежи. В югозападната част на езерото се намират два острова – “Голямата ада” с надморска височина 12.4 м и “Малката ада” с надморска височина 4.3 м. Те са позитивни палеорелефни форми, запазили останки от най-стария некропол по нашите земи.
Дуранкулашко езеро е сред най-значимите и най-добре запазените крайбрежни влажни зони в България, с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. В Дуранкулашкото езеро и прилежащите му територии са установени 244 вида птици, от които 67 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 123 са видове с европейско природозащитно значение.
Езерото е едно от петте най-важни в страната места за гнезденето на малкия воден бик, морския дъждосвирец и черночелата сврачка. Макар и в по-малки количества в езерото гнездят още световнозастрашената белоока потапница, както и някои други редки и застрашени от изчезване видове птици като големия воден бик и кафявокрилия огърличник.
Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica и в близост до Дунавската делта, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие. Особено многобройни са Щъркелоподобните, Гъскоподобните, и Дъждосвирцоподобните птици. Използва се като място за почивка по време на прелет от розовия пеликан, малкия корморан, както и единични екземпляри голям креслив орел. В по-малки количества, както през зимата, така и по време на миграция са отбелязани тръноопашатата потапница и къдроглавият пеликан.
Дуранкулашкото езеро е място от световно значение за водолюбивите птици през зимата, главно поради големите струпвания на гъски. Заедно с голямата белочела гъска, тук в значителни количества зимува червеногушата гъска, като почти цялата й световна популация през януари и февруари пребивава в Дуранкулашкото и Шабленското езера, което ги прави едни от най-значимите влажни зони в света. Сред многобройните ята е отбелязана и малката белочела гъска. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на зеленоглава патица през зимата.
Езерото се обитава от 17 вида риби, като 4 от тях са световно застрашени видове, включени в Червената книга на България – кавакзко попче, триигла бодливка и др. Дуранкулашкото езеро е единственото съвременно находище на дивия шаран в България, доказано по научен път.
Други представители на фауната, включени в Червената книга са балканската чесновница и видрата.
На територията на езерото се срещат редки и застрашени от изчезване растения като българския лен, който е балкански ендемит.

ЗМ „ШАБЛЕНСКО ЕЗЕРО”
Защитена местност “Шабленско езеро” /5 312.4 дка/ е разположена в най-североизточната част на България, на около 18 км от Българо-Румънската граница и на 3-5 км североизточно от гр. Шабла.
Обявена е със Заповед No ДВ-31/24.01.1995 г. на Министерство на околната среда и водите. За нея има разработен план за управление, който е утвърден от МОСВ през 2004 г. Част от ЗМ без обрарботваемите земи, с площ от 4037.4 дка, е включена в списъка на Рамсарската конвенция като местообитание на водолюбиви птици с международно значение, под наименование "Шабленско езеро". Цялата територия е включена в списъка на BirdLife International - Орнитологично важните места в Европа, под наименование "Шабленски езерен комплекс". Територията е част от Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700.
Защитената местност заедно с прилежащи земеделски земи, езеро «Шабленска тузла» и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименованиe “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.
ЗМ “Шабленско езеро” е влажна зона, включваща два крайбрежни лимана - Шабленско езеро и Езерецко езеро, свързани помежду си с канал, прилежащи пясъчни дюни, тревни съобщества, горско-дървесни и храстови насаждения и обработваеми земеделски земи. Те представляват закрити лимани, заемащи прибрежните ниски части на дълбоки суходолия /реките Шабленска и Езерецка/. На практика езерата са едно цяло, свързани помежду си с плитчина, която е постоянно залята, дори и при минимални водни стоежи в двата водоема, на фронт от около 300-400 м. В днешно време тази плитчина е плътно обрасла с тръстикови масиви, през които е прокопан канал, с дължина 250 м, широк 4-5 м и дълбок около 1.5 м.
Шабленско–Езерецко езеро е сред най-значимите влажни зони на България. То е представителен образец на естествените крайбрежни езера от лиманен тип по Западното Черноморие. На територията на Шабленския езерен компекс са установени 247 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България /1985/. От срещащите се птици 137 са видове с европейско природозащитно значение.
В комплекса гнездят два световнозастрашени вида – белооката потапница и ливадния дърдавец. В значителни количества се рамножават редица други редки и застрашени от изчезване птици като морския дъждосвирец и черночелата сврачка.
Езерният комплекс е важна миграционна станция за Щъркелоподобните, Гъскоподобните и Дъждосвирцоподобните птици. През есенно-зимния сезон тук се наблюдават редица световнозастрашени видове като къдроглавия пеликан, малкия корморан, белооката, тръноопашататa потапница и големия креслив орел.
Компексът има стратегическо значение за червеногушата гъска през зимата, като заедно с Дуранкулашкото езеро приема почти цялата й световна популация. През този сезон тук се наблюдават също големи концентрации на голямата белочела гъска и единични екземпляри малка белочела гъска. Този факт определя мястото като едно от най-важните зимовища на тези видове гъски в света. Езерото е едно от местата в страната с големи струпвания на поен лебед и зеленоглава патица през зимата.
В Шабленското езеро се срещат 23 вида риби, като 7 са включени в Червената книга на България. Тук е единственото находище дългоопашато попче.
Установени са и други редки и застрашени представители на фауната - балканската чесновница и видрата.
На територията на езерото се срещат около 10 вида редки и застрашени растения, включени в червената книга на България като понтийския пелин и др. На места покрай тръстиката има неголеми групи от бяла водна лилия и жълта водна роза.

ШАБЛЕНСКА ТУЗЛА
Шабленска тузла е естествена бракична лагуна с открита водна площ 24.4 ха. Водоемът е отделен от морето с широка около 80 м. пясъчна коса, като тук се намират най-високите дюни по северното българско Черноморие. Представлява солено езеро, формирано основно от просмукването на солени морски води под пясъчните дюни. Средната му дълбочина е 0.6 м, средната му соленост е 0.004.
Шабленска тузла е изключително важен обект в природозащитно отношение. Влажната зона е част от Шабленския езерен компекс, включен в списъка на BirdLife International - Орнитологично важните места /ОВМ/ в Европа и Корине сайт според европейската програма CORINE Biotopes с код F00008700. Езеро “Шабленска тузла” заедно със ЗМ “Шабленско езеро”, прилежащите земеделски земи и морска акватория е обект от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 под наименования “Шабленски езерен комплекс” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Езеро Шабла – Езерец” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/.
Произходът и екологичната характеристика на тузлата показват, че това малко езеро е уникална крайбрежна екосистема с изключително богат растителен и животински свят.
Разположени на един от двата първостепенни водни пътища в Европа, тузлата и прилежащите й територии дават убежище на 198 вида птици /около 50 % от орнитофауната на България/, отбелязани през всички сезони.
Като гнездящи са установени 41 вида. От тях по-важни са белоока потапница, бял ангъч, кафявоглава потапница, кокилобегач, саблеклюн, морски дъждосвирец, вечерна ветрушка, индийско шаварче, дебелоклюна чучулига.
Това е един от най-важните водоеми по северното българско Черноморие, където спират за почивка при миграцията си големи ята от дъждосвирцови птици – общо 28 вида, образуващи струпвания от стотици индивиди. През територията на тузлата мигрират 16 вида чайки и рибарки, които понякога достигат до няколко хиляди екземпляра. 7 вида чаплови птици използват водоема за почивка, а миграционните канали на 27 вида пойни птици преминават ежегодно през територията на обекта. В комплекса могат да се наблюдават представители и на световнозастрашения малък корморан.
За гъскоподобните птици Шабленска тузла има основно значение както през миграционния период, така и през зимния. 25 вида водоплаващи са отбелязани на територията на тузлата, като особено важни са представителите на 3 световно застрашени вида – тръноопашата потапница - до 3 екземпляра, белоока потапница - до 88 екземпляра, червеногуша гъска - до 7300 екземпляра. За белооката потапница   тузлата е водоемът с най-високи концентрации по северното Черноморие през миграциите.
През зимните месеци немият лебед образува струпвания до 300 екземпляра, с което тузлата се оформя като едно от най-важните зимовища на този вид в България.
Въпреки малките си размери, Шабленска тузла ежегодно приема през пролетните, есенните и зимните месеци концентрации от над 20 000 водоплаващи птици. Численостите на немия лебед, голямата белочела гъска и червеногушата гъска покриват праговите концентрации на Рамсарската конвенция.
Освен за птиците тази малка по площ влажна зона има подчертана роля и за опазването на други ценни представители на фауната, каквито са сирийската чесновница и видрата.
Значимостта на обекта в консервационно значение се допълва от някои специфични растителни съобщества и установените 13 вида редки и застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на България.
Във водния баланс на Шабленското солено езеро участват както морски, така и пресни подземни води от сарматските варовици, чието ниво тук излиза на повърхността. В продължение на хилядолетия водната флора и фауна са допринесли за формирането на лечебна кал с уникални качества. Голямата ерозионна податливост на западния бряг обезпечава калището с необходимите количества финозърнест глинест материал. Запасите от лечебна кал възлизат на около 200 000 тона.

ТЮЛЕНОВО
Скалистите брегове северно и южно от с. Тюленово, заедно с прилежащата степ и морска акватория, представляват части от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, под наименование “Калиакра” /по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици/ и “Комплекс Калиакра” /по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна/. На север зоната започва от н. Шабла, продължава към н. Калиакра в община Каварна и стига до община Балчик. Съставлява се от много видове местообитания – широколистни гори, степи и сухи карстови пасища, морски клифове и скалисти брегове, морски заливи и характерни крайбрежни морски съобщества.
Бреговата ивица се характеризира с отвесни скални масиви на височина от 5-6 м. до 40-50 м, с пещери и скални ниши. Тя е клифова с общо направление север-юг/юг-запад.
Брегът при с. Тюленово предствлява комплекс от рифове, стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, неблагоустроени пещери и подводни или частично подводни морски пещери. В подводната част на клифовите скали се развиват главно литофилни бентосни съобщества, доминирани от морски водорасли. Растителността на крайморските скали, които се мокрят от солените пръски на прибоя, е богата на специфични, включително и ендемични видове и има висока консервационна стойност.
Пещерите са разнообразни. Особенна ценност представляват тези, които са в зоната на прибоя.
На север от Тюленово, в скалния бряг, са разположени няколко пещерни колонии. Най-големите пещери от Калъчкьойската колония са “Овчата пещера” и “Пробитата пещера”. В “Стълбената пещера” се влиза по 11 всечени в стената стълби. Тя е лесно достъпна, но част от нея е срутена.
Южно от Тюленово се намират множество пещери, разположени в скалите, повечето високо над брега, достъпни чрез хлъзгави пътеки, или по вода. В пещерата ”Халкана” са намерени 16 казана, изкуствено вкопани в пода. Пещерата “Мечата маара” е разположена на самото море. Висока е 4 м и е дълга 126 м. Морето навлиза в нея и в дъното и се образува пясъчен плаж. Кубето й е правоъгълно. Достъпна е единствено откъм морето.
Понто-Сарматските степи представляват местообитанието с най-голяма природозащитна стойност край Тюленово. В тревните съобщества доминират житни треви, сред които има места с по-малко растителност, главно лишеи и мъхове. Защитен вид е теснолистият божур.
Районът около Тюленово е част от орнитологично важно място «Калиакра» - единственото в България, където са съхранени остатъци от Добруджанската степ. 237 са установените видове птици, като за 96 се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания по Закона за билогичното разнообразие. Мястото се обитава от характерни степни видове – сивоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулига, 4 вида каменарчета, розов скорец. Скалистите морски брегове служат за местообитание на единствената в България колония на средния корморан. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов, обикновената ветрушка, сокола орко, късопръстия ястреб, бухала и др.
Изключително е значението на територията по време на миграция, тъй като е разположена на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica. Над района всяка есен от август до октомври преминават значителни количества реещи се птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар, ловен сокол  и царски орел. Над 60% от птиците летят на височина до 150 м. Поради силните ветрове, често мигриращите птици – основно щъркели и блатари – кацат и през деня, а грабливите птици се задържат, за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. За да избегнат морето по пътя си на юг, в района спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец. Над 50 000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня.
В района зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и се хранят в нивите във вътрешността. Макар и в малки количества, редовно се среща и световно застрашената червеногуша гъска.

КМЕТ

 


проф. РАЙНА ДИМОВА БЪРДАРЕВА, д.п.н.
26 август 2012 година – Открит е обновления градски парк в Шабла по Проект “Обновяване и естетизация на градски парк – гр. Шабла”. Проектът се финансира по договор № 08/322/00357/27.10.2009 г. с МЗХ по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места” на Програмата за развитие на селските райони;
11 септември 2012 година -  с Решение № 742 от 11 септември 2012 година, Министерски съвет на Република България отнема поради отпаднала нужда от община Добрич, област Добрич, правото на управление върху  долу описаните имоти – публична държавна собственост и ги предоставя безвъзмездно за управление на община Шабла, както следва:
а/ поземлен имот с идентификатор 24102.37.132 по кадастралната карта на с. Дуранкулак, община Шабла, одобрена със Заповед № РД-18-13 на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър от 29 март 2006 година, с площ 19965 кв.м., прилежаща площ на археологически паметник на културата, намиращ се в област Добрич, община Шабла, землището на с. Дуранкулак /археологически разкопки/, подробно описан в Акт за публична държавна собственост № 4008 от 8 януари 2007 година;
б/ поземлен имот с идентификатор 68610.14.31 по кадастралната карта на с. Стаевци, община Шабла, одобрена със заповед № РД-18-14 на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър от 29 март 2006 година, с площ 100883 кв.м., прилежаща площ на археологически паметник на културата, намиращ се в област Добрич, община Шабла, землището на с. Стаевци /археологически разкопки/, подробно описан в Акт за публична държавна собственост $ 4009 от 8 януари 2007 година.
15 ноември 2012 година – с Решение № 942 от 15 ноември 2012 година, Министерски съвет на Република България отнема поради отпаднала нужда от МОСВ правото на управление върху имот, представляващ обект: ЕЗЕРО „ТУЗЛАТА“ с площ 244 435 кв.м.  и предоставя имота безвъзмездно за стопанисване и управление на община Шабла.
3 февруари 2013 година, официална церемония за откриване на комбинирана спортна площадка в Шабла. Гости за откриването и са Министър-председателя, г-н Бойко Борисов, министъра на физическото възпитание и спорта, проф. Свилен Нейков,  министъра на регионалното развитие и благоустройството, г-жа Лиляна Павлова, министъра на здравеопазването, г-жа Десислава Атанасова, областен управител на област Добрич, г-н Желязко Желязков, депутати и общински съветници.
Проект „Изграждане на комбинирана спортна площадка“, гр. Шабла, изпълняван от Спортен клуб „Кария“ град Шабла. Строителството на площадката започна на 26 август 2012 година и завърши в срок. Финансирането, в размер на 135 544 лв. е осигурено от Министерство на физическото възпитание и спорта по реда на Наредба № Н-1 от 8 февруари 2007 година за условията и реда за финансово подпомагане на спортни дейности.  Площадката дава нови възможности на гражданите от Шала и общината за практикуване на различни спортове, като бадминтон, баскетбол, тенис и др.
5 юни 2013 година, официална церемония за откриването на фитнес площадка на открито, изградена в Градския парк на Шабла.
Гости на откриването бяха г-н Йордан Йовчев, Заместник-министър  на физическото възпитание и спорта, г-н Живко Спасов - председател на Общинския съвет, проф. Райна Бърдарева – кмет на община Шабла, общински съветници и много граждани.
Придобивката е една от осемте, които Министерството на физическото възпитание и спорта финансира и изгражда на територията на цялата страна, всяка на стойност около 20 000 лева.
Фитнес-центърът е оборудван с 9 мултифункционални спортни уреда, които са подходящи за деца, възрастни и хора с двигателни увреждания. На видно място са указани правилата за посетителите на площадката и упътване за ползването на всеки уред.

 

 

Вторник, 18 Януари 2011г. 16:11ч.

ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА

ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА

Адрес: гр. Ябланица, пл. "Възраждане" № 3

Тел.: 06991/21 26;

Факс:06991/22 12;

E-mail: kmet_yablanitsa@mail.bg

Web site: www.yablanitsa.org

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ


Община Ябланица се намира се в Северната част на Предбалкана и отстои на 85 км от София. Общинският център гр. Ябланица е разположен непосредствено до магистрала “Хемус”. Той е транспортен възел в следните направления: София – Варна, София - Русе, Тетевен – Враца, София – Габрово и др.
С Постановление на Министерски съвет от 27.VІІ.1969 г. Ябланица е обявена за град, а от 1979 г. за община. Тя е част от Ловешка област, има площ от 276 кв. км и се намира на 70 км от Областния център. Община Ябланица покрива 4.9 % от територията на Ловешка област и заема седмо място по големина в сравнение с другите седем общини от областта. Тя граничи с общините: Луковит, Правец, Роман и Тетевен.
Общината се състои от 9 населени места: гр. Ябланица, с. Златна Панега, с. Брестница, с. Добревци, с. Орешене, с. Батулци, с. Малък Извор, с. Брестница и с. Дъбравата. Населението на общината наброява 6830 души.
Община Ябланица се намира на 400 м надморска височина. Общината е разположена в средната подобласт на Предбалкана. От запад тя е ограничена от долините на река Бебраш, Малък Искър и Искър, а на запад се простира до долината на Стара река. Тази част от Предбалкана се отличава с добре изразен в широк обхват хълмист и нископланински релеф, над който доминират планините в горното течение на р. Вит. Релефът е пресечен, полупланински. Отличава се с карстови форми и богато растително и животинско разнообразие.
Тук варовиковите скали скали са в изобилие. Съществуват залежи на мрамор и скали, способстващи за производството на цимент в с. Златна Панега.

ИСТОРИЯ

 

Далечното предание за идването на техните прадеди по тези места се пази в паметта и сърцата на местните хора. Преданията и легендите се предават от поколение на поколение и се помнят, защото те съхраняват историческата памет и са извор на родолюбие и синовна признателност към паметта на нашите предци.
Селището е с вековна история, чиито корени се губят в тежките години на робството - 15 век. Археологически разкопки свидетелствуват, че първи форми на живот са съществували още в старокаменната епоха. През 1430 година турските власти изготвили списъци на всички селища в поробена България. Някои от тези документи се пазят и до днес в Ориенталския отдел на държавната библиотека "Кирил и Методий" в София. Туркологът Руси Стойков превежда намереното и в книжка шеста на сп. "Исторически преглед" от 1959г. излиза статията "Нови сведения за миналото на българските селища през 15-16 век". Там са записани селищата Гложани, Добревци, Абланица, Видрар и др. Ябланица е съществувала като селище още преди идването на турците и то с началната буква А, защото името идва от старогръцката дума "Аблан", което значи високи тополи /трепетлики/.
При археологически разкопки и проучвания археологът Рафаел Попов е установил, че по тези места човекът се е появил още през късния палеолит. На различни места в землището на Ябланица са намерени следи от каменно-медната епоха /1900-900г.пр.н.е./.
Наличието на надгробни тракийски могили и намерените археологически останки в местностите "Мечите", "Велювец", "Селището", "Еленишки дол", "Кленака" и "Липово" свидетелствуват, че това са древни селища, населявани още от траките.
През 1930 г. в село Малък Извор са открити сребърни монети от периода на римското владичество.
В демографско отношение повестта на този край е стара. Откритите археологически находки в землището на Ябланица са веществено доказателство, че тук винаги е имало живот, от най-древните, праисторически времена до наши дни. Поради средищното си местоположение Ябланица е било винаги важен кръстопът на район, населяван от смели и свободолюбиви балканджии, населяващи района включващ близките села и махали.

Легенда за възникване на Ябланица като населено място.
След опостушаването на Русия от татарите княз Глож е приет от Иван Асен II в България. С височайша грамота царят определя обширна област в подножието на Балкана под връх Вежен за вечно владение на княз Глож и неговите люде. Тези земи са им предоставени, за да се заселят там, да обработват нивите, да ловуват в горите, да използват реката и нейните притоци срещу задължението да служат и помагат на царя и неговата войска. Потомците на княз Глож и людете му харесват гостоприемната земя, радват се на нейните природните богатства и красоти. Първоначално те са посрещнати войнствено от местното население, тъй като се възприемат като нашественици, настанили се принудително върху земите на гордите планинци. Новопристигналите се заселили по поречието на р.Вит и често влизали в разпри с местните люде. Легендата разказва, че Княз Глож залюбил тайно местна планинка и от тази тайна любов се родила дъщеря им Яблан. Князът безумно обичал рожбата на своята тайна любов, но не можел да признае официално бащинството си, защото това щяло да се посрещне зле от неговите и от местните хора. Пораснала дъщерята Яблан и станала чудно хубава девойка. Тя се отличавала с кръшен тополов стан и омаята на зрял ябълков плод, притежавала гордостта и дързостта на планинците, красотата на горските цветя и волята на планинските птици. Тази девойка разтопила сърцето на сина на най-близкия приятел на Княза с който били като побратими. Любовта между двамата нямала бъдеще. Всички им се противопоставили и им пречели да се срещат, никой не допускал, че Яблан е дъщеря на Княза, а и Княза се страхувал да признае пред всички своята дъщеря. Младите намирали начин да се срещат тайно, въпреки забраните, макар да знаели, че техните родове няма да се съгласят да се оженят. Но любовта им бил толкова силна, че те решили да се опълчат срещу неприязънта, насадена между местното население и новозаселените и да бъдат заедно макар и в смъртта. Ето защо през един хубав пролетен ден, те застанали на скалата, намираща се над село Гложене, силно преплели ръцете си и решени да скочат се затичали към бездната. За щастие един от войниците на Княза, който също бил влюбен в смуглата девойка, ги бил проследил и когато влюбените поискали да полетят в небитието силно притиснати един към друг, той се хвърлил и с риск на живота си ги спасил.
Изплашени за живота на любимите си чеда двамата велможи преклонили глава пред голямата любов и решили да дадат благословията си за тяхната женитба. Местните хора, които боготворяли хубостта на девойката и нейната смела постъпка, се присъединили към бащините благословии и всички заедно вдигнали нечувано по тези места сватбено тържество. За да заздрави връзката с местните хора и за да осигури по-добър живот на младото семейство Княз Глож им предоставил част от земите, намиращи се в подножието на Планината "Драгоица". Младото семейство се заселило на тази земя, основавайки ново селище, наречено Абланица, на името на девойката Яблан, дръзнала да се противопостави на родовата омраза, защитавайки своята любов и право на щастие. Този смесен брак поставя основите на разбирателството между русите и местните планинци. Така постепенно хората на княз Глож пускат корени и завинаги остават да живеят по тези земи, които ги приютяват, хранят и закрилят. Те вече не враждуват с местното население, а се възприемат като сродници, чиито наследници живеят и се трудят заедно. Наследниците на двамата влюбени са запазили сърцатостта и красотата на родителите си, свободолюбието, гордостта и трудолюбието на своите предци.


ИСТОРИЯ

Любителското творчество: Духов оркестър, Танцова формация "Ябланска огърлица", Театрален състав, Вокална група за стари градки песни.
Християнски и национални празници. По традиция се организират Национални балове, Коледни тържества, Коледуване по домовете, Бабин ден, Заговезни, Първа пролет и др. Традиционните местни панаири се организират със съдействието на читалищата.
На територията на гр. Ябланица като неправителствени организации работят “Клуб “ДОКЛЕ е МЛАДОСТ” и Клуб “БУДИТЕЛ”, които обхващат една съществена част от населението в пенсионна възраст. Клуб “БУДИТЕЛ” е съставен преди всичко от учители пенсионери. Тези организации заемат важно място в обществения живот на града.
Културно – исторически паметници и забележителности:
- В с. Малък Извор – има открити тракийски могили. От могилата, която е била пред училището са изровени делва и остатъци от други керамични съдове. При варницата е открита обработена кост от елен, а на други места – хромели, камени сечива и други. Дълго са личали следите на стария римски път “ Улпия – Сердика “, който е свързвал Ловеч със София. Друг път, вероятно през римското владичество е вървял високо по билото в посока към крепостта Чертиград. Дори следи от некрополи / старо гробище / са открити в местности Пряслопа и Валога.
- Музеят на Васил Левски – с. Батулци е свързан с революционно освободителното движение в региона. През втората половина на 1871г. Левски идва в Батулци и полага основите на местния революционен комитет. В къщата на Георги Диков-Кекевето, се събират Велю Нинов, Найден Кръстев и Стоян Панов, след като целуват кръста от кама и пищов, дават обет и клетва за вярна служба на делото.
- Музейната сбирка при читалище “Наука”- град Ябланица е подредена по периодика и обхваща различни исторически моменти, характеризиращи историческото развитие на местния край от дълбока древност до наши дни:
         - Меозойска ера  - първи прояви на живот в района на ябланско са открити преди меозойската ера. Намерени са вкаменелости, кости, оръдия на труда, остриета и др.
         - Новокаменна-каменномедна епоха – 6500-2750 г. пр. н.е. – от този период музейната сбирка разполага с експонати, които са предимно предмети от камък, примитивни оръдия на труда, ловни оръжия, каменни върхове на стрели, копия и др.
           - Бронзова епоха – 2750-1200 г. пр. н. е. – от този период музейната сбирка разполага с брадви, чукове и предмети от бронз.
        - Траки – III-II век преди Христа – музейната сбирка разполага с богат арсенал от експонати характеризиращи живота на траките по нашите земи през този период. Предметите от последните разкопки на тракийски могили от ябланско са експонирани в музейната сбирка и представят, погребение на знатен войн /могилата при Боаза/. Могилата “Баба Ралчовица” под местността “Зъбъ” – светилище и погребение. Могилата “Буцата”, която разкрива местни погребения и глинени съдове, сред които особено ценна е глинена детска играчка “Конче”. Други експонати, като фибули, обеци и бронзови пръстени, брадви, чукове, стрели, копия носят допълнителна информация за живота на траките по местните земи.
         - Бит, етнография, фолклор – този раздел е изключително богат. В него са разположени експонати от бита, занаятчийски предмети и предмети представляващи начина на живот на местното население. Тук ще видите и местни народни носии, които спадат към ченодрешковците, характерни за Северна България. Събрани обичаи и легенди разказващи ни за душевността на българина-балканджия.
          - Култура – този раздел най-вече показва развитието на читалищното дело в Ябланско, любовта на местните граждани към просвета и култура.
            - Войните – този етап от историята на България засяга и местния край. Най-паметните страници в историята на Ябланския край несъмнено са събитията свързани с Руско-турската освободителна война. С важното си кръстопътно значение Ябланица спомага за блокадата на Плевен. Също така Ябланско дава много жертви в Балканска, Междусъюзническа и Втора световна война.
          - Партийни движения – Ябланският край е описан, със силно развито земеделско движение. Явно характера на местния живот, предимно земеделски стопани, определя и партийните пристрастия. Не липсват и други политически сили, като социалдемократи, комунисти, социалисти и др.
         - Кооперативни движения и икономика – кооперативните движения са силно изразени в множеството кооперации на занаятчии, земеделци, търговци и др. В музейното сбирка е отразено и икономическото развитие на селището и предприятията, които създават местната икономика

 

ИНФРАСТРУКТУРА

 

Водоснабдяване и  канализация
Общината разполага с достатъчен наличен воден ресурс за битови и промишлени нужди. Водопреносната мрежа е изградена във всички населени места на общината,  водоподаването е нормално и няма режим.  
През периода 2008-2010г. към различни финансиращи програми са изпълнени проекти за реконструкция на външна и вътрешна водопроводна мрежа в селата Орешене, Брестница, Добревци, Батулци и Ябланица с обща дължина над 17500л.м. водопровод, като със средства от общинския бюджет са изпълнени над 3000л.м.
За периода 2010-2011г. се очаква да бъдат подменени още над 5000л.м.  
Водоснабдяването на селищата от община Ябланица се осъществява от :
- Водоснабдителна група “Златна Панега-Западен клон“ – обхваща селата  Златна Панега, Добревци, Дъбравата, Орешене и Батулци;
- Водоснабдителна група “Гложене“, чрез помпена станция “Видрите“ – обхваща гр.Ябланица, с. Брестница, с. Малък извор.
- Местни водоизточници – с.Добревци, с.Батулци, с. Дъбравата, с.Орешене, и с. Голяма Брестница, с. Малък извор
Канализационната мрежа в гр. Ябланица е изградена 90 %. Тя обаче не е  в общ колектор, а се зауства в р. “Ябланска“ директно или чрез септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води и заустване на отпадните води в преминаващите през града дерета, които ги отвеждат директно в реката.
За предотвратяване на замърсяванията Общинското ръководство разработи идеен проект за изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води с довеждащ колектор. Като дължината на колектора е 4200м. и ще бъде изграден по коритото на р. Ябланска. Проекта получи финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”, като периода за изпълнение на дейностите и реализация на проекта е до средата на 2011г.
Канализационна мрежа не е изградена в селата на община Ябланица, които попадът в групата под 2000 жители.

Електроснабдяване
Електроенергийната система на община Ябланица е добре развита. Захранването с ел. енергия се извършва от Пост станция Златна Панега /110 х 20 х 6 КW/, която се захранва от Северен енергиен пръстен и в резерв от Пост станция Тетевен /110 х 20 КW/, която се свърза през гр. Етрополе с Южен енергиен пръстен.
Като цяло електроснабдяването на територията на община Ябланица обхваща силно развита електроенергийна мрежа включваща:
- мрежи ниско напрежение – 172,530 км.
- мрежи средно напрежение – 98,939 км.
- кабели средно напрежение – 5,493 км.
- кабели ниско напрежение – 46,150 км
Общият брой на трафопостовете възлизат на 84 бр.

Комуникации – телефонизация и достъп до интернет
Постигната е цялостна телефонизация на населените места и добри комуникационни връзки (мобилно покритие, добри телефонни връзки, приемане на радио и телевизионни сигнали и др.).
В Община Ябланица е изградена цифрова телефонна централа, обхваща всички населени места.
Покритие имат и трите мобилни оператора, като M-tel и Globul имат изградени базови станции на територията на общината.
Наличие lAN-връзка за Интернет, като основния начин на доставка е чрез наземен кабел и мобилна връзка.
В момента се изгражда регионален оптичен пръстен Луковит- Правец с отклонение за град Тетевен.
Доставката на интернет се извършва от доставчиците – „Атлатис” ООД гр. Ботевград, „ЕТА” гр. Червен бряг, ЕТ „Юлиян Петров” гр. Правец и трите мобилни оператора
Интернет достъп има в почти всички села на територията на Общината, с изключение на с. Батулци и с. Дъбравата.

ОКОЛНА СРЕДА

Хълмистият терен има надморска височина от 300 до 937 м. На 400 м е разположен гр. Ябланица, а най-високата точка е на планината Драгоица, която е с височина - 937 м. Това разнообразие на ландшафта, характерно за Предбалкана се е отразило върху развитието на населените места и е определило до голяма степен поминъка на местното население. Стопански използваните земи са разположени на по–ниските места и заоблените възвишения, там където ерозията е по–слаба.
По–значителни възвишения тук са Драгойца, Ябланското бърдо и Лисец. На югоизток Ябланското бърдо образува три разклонения, разделени едно от друго с почти успоредни, без отточни карстови понижения при махалите “Гераня“, “Нановица” и “Върпей”. Карстът в този район е един от най–типичните за България. По повърхността му има множество овали, валози, пещери и пропасти. Най–голяма е пропастта “Бездънният пчелин” /40 х 25м/. Този карстов релеф особено вредно се отразява на растениевъдството, поради невъзможността за задържане вода на
От северозапад се издига Драгойца, чиито склонове са бронирани от титонски тип варовик. На северозапад се издига Батулската антиклинала, която е ориентирана в посока запад–изток. Изградена е от титонски варовици и неокомски мергели по периферията. В югозоподна посока се оформя синклинално понижение, по което минава шосето за гр. София. След това започва Гложенската антиклинала, от северното бедро на която се издига Лисец. Теренът е изграден от малмски варовици. В този дял варовиците са много по-слабо засегнати от карстификацията.
Карстовият релеф заема значителна част от територията на общината и оказва влияние върху повърхностния отток. Земеделските площи разположени върху карстов терен имат непостоянен режим на овлажнение в почвения слой. Селищата в карстовите райони имат затруднения при изграждането но водоснабдителна мрежа поради липсата на повърхностни водоизточници с относително постоянен дибит. Карстовите форми и особено наличието на много пещери са предпоставка за развитието на познавателния туризъм.
Карстовият характер на района не позволява образуването на повърхностнотечащи води. Падналите дъждовни води проникват дълбоко в почвата. Единствената малка рекичка, която тече през самото селище Ябланица и влива водите си в р. Златна Панега е р. Ябланска /Каленик/. Нейните малки притоци Дълбошки дол, Леска, Късата долчина – носят минимални количества вода и това я прави неизползваема за стопански нужди. От западните склонове на Драгоица към р. Манаселска протичат също такива малки притоци.
Извън територията на община Ябланица от изток тече река Вит, а от запад р. Малък Искър. Поради окарстения релеф към р. Вит няма притоци. От периферните части на Ябланското землище към р. Малък Искър се спускат малки притоци, които също нямат стопанско значение.
Заетите водни площи са в размер на 2417 дка. С най–голямо стопанско значение е извора “Глава Панега”. Водните запаси на този извор имат голям икономически ефект не само за община Ябланица, а и за съседните общини, включени във водоснабдителната група “Златна Панега“.
На територията на общината има 9 микроязовира в отделните населени места заемащи площ от 570 дка. Съответните язовири са зарибени и способстват за развитието на спортния риболов.
Птичето разнообразие на територията на община Ябланица и околностите до момента не са били обект на специални проучвания. Градът се намира сравнително близко до Искърския пролом, който представлява “…удобен екологичен улей, през който преминават прелетните пътища на много видове птици, за които ветровити плата и върхове на Стара планина представляват трудно преодолима преграда.” /Симеонов, 1967г./. Тук могат да се срещнат:
- малък гмурец – наблюдавани единични екземпляри
- голям корморан – наблюдавани по–често в яз. Добревци
- малък воден бик – наблюдаван в периода 1995-1998 г.
- сива чапла – често наблюдавана
- черен щъркел – през 2000г. бяха открити две гнезда – едното на стената на пропастна пещера /с дълбочина 40м/, а другото – на скалния венец “Зъба“ на Драгоица /на около 700м н.вм./. Първото гнездо има вид на доста старо и вероятно е било използвано дълго време преди това. Гнездото на Драгоица със сигурност е от същата година. На 09. 04. 2000г е забелязан един черен щъркел. През следващата година там няма вече гнездо. Гнездото в пропастната пещера североизточно от града е разположено на скрито и спокойно място, въпреки че до него минава пътя за гр.Тетевен. През 2000 г. там успешно бяха отгледани 4 малки, а през 2001 – 2.
Срещат се сравнително често: бял щъркел, зеленоглава патица, лятно бълне, осояд, орел змияр, през 2000г беше забелязана една двойка в Липово, тръстиков блатар, голям ястреб, ливаден блатар, малък ястреб, обикновен мишелов, сокол скитник, яребица, пъдпъдък, малка пъструшка, обикновена калугерица, домашен гълъб, гугутка, папуняк, лястовица, врана, гарван
Костни риби – речен кефал, лин, шаран, обикновена кротушка, слънчена рибка, костур и др.
Земноводни – обикновен тритон, жълтокоремна бумка, зелена крастава жаба, голяма водна жаба, горска дългокрака жаба и др.
Влечуги – шипобедрена костенурка, стенен гущер, зелен гущер, слепок, обикновена водна змия, сива водна змия, смок мишкар, медянка, голям стрелец, пепелянка /11 вида/.
Бозайници – таралеж, къртица, див заек, катерица, лалугер, горски сънливец, полска мишка, домашна мишка, сив плъх, черен плъх, белка, невестулка, черен пор, язовец, видра, лисица, дива котка, дива свиня, сърна /45 вида/.
На територията на общината са установени доста видове гъби. От особен стопански интерес са ядливите видове като: бронзовата, дъбовата, обикновената манатарки, пачия крак, орешка и др.
Територията на общината е богата на лечебни растения и билки. През 2002 г. е приета Програма за лечебните растения, като бе направено проучване на видовия състав и количествата на диворастящите лечебни растения (плодове и билки) за земите стопанисвани от Общината. Това са диворастящи билки и други лечебни растения, доста от които имат ресурсно значение.

КМЕТ

 

Инж. Иван Райков Цаков е роден на 3 Януари 1948г.

Завършва висше образование през 1974г. специалност електроинженер.
Работи 30 години в циментовия завод „Златна Панега” като енергетик, главен енергетик, зам. директор по техническите въпроси и последните 13 години е изпълнителен директор на АД „Златна Панега”.
През 2005 и 2006г. е представител на германската фирма „Хаиделберг цимент” в Украйна, отговаряйки за два циментови завода.
Женен, има син и дъщеря


Петък, 14 Януари 2011г. 15:00ч.

ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА

ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА 

Адрес:гр.Нова Загора, ул. "24 май” 1

Тел.: 0457/6 21 40;   0457/6 21 21;

Факс:0457/6 43 03;

E-mail: obshtina@nova-zagora.org

Web site:www.nova-zagora.org

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 

Община Нова Загора е част от Сливенска област. Тя е разположена в югозападната част на областта. Площта й е 876,9 кв.км. На север обхваща южните склонове на Межденик, части от долината на р. Тунджа и от Средногорието, на югоизток – северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното  новозагорско поле.
Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Тя е втората по големина община в Сливенска област и обхваща територия от 876,9 кв.км. От нея 725 517 дка  са селско стопански фонд и 116 056 дка са горски фонд.
В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 80,04% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 11,66%.  Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,89% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 1,86%.
През територията на Общината преминават реките Тунджа, Блатица, и Овчарица. Тук се намира и  язовир “ Жребчево”.
Община Нова Загора със своя природен потенциал, социално – икономически параметри и образователна структура се  характеризира като сравнително добре развита по отношение на  икономиката и инфраструктурата и се нарежда на второ място в областта след община Сливен.
По последни данни към 30.01.2008г. населението на община Нова Загора е 45 111 души. Гъстотата на населението е 51 д./кв. км, по-ниска от средната за страната и областта. Общината е съставена от 1 град и 32 села.
Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал имащ важно значение за икономическото развитие на общината. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й.

 

КЛИМАТ

 

Територията на Новозагорска община обхваща географски район с умерен континентален климат.  Средногодишната температура на въздуха е около 12 градуса С.  През зимата средномесечните температури са положителни – 1.2 градуса С.  Зимата е мека и суха, лятото сравнително горещо – 23.2 градуса С средномесечна температура през летните месеци.  Есента е по-продължителна от пролетта.  Валежите са ограничени. 

 

ВОДИ

 

Водните ресурси на Новозагорска община не са големи.  Върху тяхното количество влияят непостоянния режим на реките, ограничените валежи през летните месеци и голямата замърсеност на речните, езерните и язовирните води.Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.км.  Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й.    
Водите й се използват предимно за напояване, като за целта са изградени множество помпени станции и водохващания. Освен река Тунджа, на територията на Новозагорска община се намира и река Блатница.  На река Тунджа е изграден язовир Жребчево, който е с обем над 400 млн. куб.м и също се използва предимно за напояване.
В района на Новозагорска община има и минерален извор около село Баня.  Изградени са минерални бани за неговото използване.  Същесвува потенциал за изграждане на солидна материално-техническа база за пълноценно използване на това безценно природно богатство.

ПОЧВИ

Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство.  Почвеното разнообразие в Новозагорска община е голямо.  Най-характерни са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, северно от Свети Илийските възвишения.

ИСТОРИЯ

Първите следи от живот в района на Новозагорско датират от края на VII-то - началото на VI хил. пр. Хр. Те се откриват в най-долните културни пластове на Новозагорската селищна могила; Гюндийска селищна могила - в североизточния край на Нова Загора; Карановската селищна могила; селищната могила Пачника до Кортен; Дядо Ненова до Коньово и др. Селищните могили (многослойни селища, обитавани в продължение на хилядолетия) в района на Нова Загора са 26. Те характеризират Новозагорско като район най-богат на селища от този тип в България.Проведените археологически проучвания на селищните могили - Дипсизка, Карановска, Дядовска, Новозагорска, позволиха да се направят важни приноси за изясняване културното развитие на древните обитатели на нашите земи. Известни са имената на археологическите култури “Нова Загора”, “Асеновец”, “Езеро”, “Караново”. Учени от Холандия, Австрия, Япония, Англия, Русия са участвали и продължават да участват, повече от 40 години в археологически проучвания в Новозагорско.
Върху археологическата карта на района през V в. пр Хр. – ІV в. сл. Хр. са регистрирани 66 обекта от късножелязната епоха и 74 - от римския период. Повечето са малки, неукрепени села. Шест са крепостите, издигнати през античността и над 500 известни досега надгробни могили. Мраморните статуетки на Зевс, Хера, Аполон, Асклепий, Херакъл и оброчните плочки на Тракийския конник – Хероса дават информация за 20 светилища регистрирани на разглежданата територия, разположени край буйни извори, планински върхове или в античните села. Въз основа на намерените оръдия на труда и предмети от бита, може да се добие представа за стопанския облик на района през този период. Мъжът-тракиец се занимава със земеделие и бран. За тракиеца - войн говори изобилието от находки, свързани с въоръжението – криви железни бойни ножове (махайри), железни върхове на копия, бронзови шлемове.
Намерената вносна гръцка керамика, бронзови съдове, произведения на торевтиката и монетни съкровища свидетелстват за интензивен стопански живот в района.
Интензивният живот в Новозагорско продължава и по време на Византийската империя, когато районът е в непосредствена близост до столицата Константинопол. Това обстоятелство налага изграждането на отбранителна система през V-VI в., свързана с непосредствената защита на столицата и нейните  подстъпи. Възобновени и новопостроени са редица крепости по склоновете на Светиилийските възвишения, Средна гора и Стара планина. Въображението на съвременника е поразено от мощните крепости, разположени на непристъпни планински хребети и стратегически важни места, заобиколени от стръмни урви и реки. Макар и в руини, те и сега поразяват със своята величественост. Достатъчно е да споменем крепостите при Жребчево, Баня, Съдийско поле, на връх Св. Илия.
Може би не така огромна като площ, но с важно значение е била и споменатата в писмените извори крепост Вядица (Вятница). В някои исторически трудове тя се свързва с дн. Нова Загора. Безспорно е обаче, че тя не се е намирала на територията на съвременния град, а вероятно някъде по близките склонове на Средна гора. Н. Койчев я отъждествява с останките от градежи в местността Кара орман в землищата на селата Съдиево и Камено.
В чертите на съвременния град са открити останките на две средновековни селища и некрополи с твърде интересни находки: позлатени гривни и обеци, оловни отпечатъци, с които се скрепявала кореспонденцията. Тук е намерен моливдовул (оловен печат) на императорския зет деспот Стефан Кондостефан. Предполага се, че земите на днешния Новозагорски район са били императорско имение по време на управлението на династията на Комнините във Византия (края на ХІ-ХІІ в).
През  ХIII  и ХIV в. българските земи са арена на непрекъснати борби между непокорните български боляри, стремящи се към самостоятелност и централната власт в Търново от една страна, и от друга - между Българската държава и Византийската империя. Последното по-трайно присъединяване на днешно Новозагорско към Българската държава е по времето на Светослав Тертер (1300-1321) и Иван Александър (1331-1371).    
Съществуват различни предположения за времето на завоюване на района от османците, като най-късната възможна дата, особено за южната част на района, е след битката при Черномен през есента на 1371 г.  След тези драматични събития, нашият край не остава безлюден. Свидетелства за това има в изворите от 15 в. Особено ярък е примерът с текето св. Илия. В почитането на това място има преплитане на елементи от езичество, християнство и мюсюлманство, което е едно доказателство за възможността от мирно съществуване между представители на различни религии, народности и култури.
В периода на османското владичество населението на Нова Загора и района участва и във въоръжената борба срещу потисниците. Известни са хайдутите и хайдушки войводи Гълъб войвода, Кара Кольо, Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Генчо Къргов, Мара хайдуткиня и редица други. В Новозагорско са хайдутували Панайот Хитов и Филип Тотю.
Новозагорци са едни от първите в страната, които се включват в църковно-националните борби за самостоятелна българска църква още 1836 г.
Лично В. Левски основава революционен комитет в града, в който влизат учители, търговци, занаятчии. Негово дело са и комитетите в Любенова махала, Асеновец, Кортен и др.
Новозагорци вземат участие и в Априлското въстание с четата на Стоил войвода, който  с геройската си гибел остава в историята на българските национално-освободителните борби.
През Освободителната война 1877-78 г. Нова Загора и районът се оказват в центъра на военните действия. Равносметката е жестока - хиляди убити и бездомни, опожарени къщи, църкви, училища. На 14.01.1878 г. войските на Първи Улански Санкт Петербургски полк на полковник Василий Балк освобождават опожарена и почти безлюдна Нова Загора, която тръгва по пътя на свободното развитие.
Развитието на града от древността до наши дни води до създаването на селище от европейски тип, което пази и продължава вековните традиции.
Българските земи са на кръстопът, а Новозагорско - един умален модел на този кръстопът, с преплитането на различни култури, съществували тук в продължение на 9 000 г. до днес, а надяваме се и в бъдеще.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

- Селищна могила Караново
Селищната могила се намира в северозападната част на съвременното село Караново. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи - от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет - Австрия.
Резултатите от проучванията на Карановската могила позволяват да се поставят и решат редица важни въпроси, свързани с хронологията и периодизацията на новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха.
Карановската селищна могила служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа.
Могилата е разположена на 10 км северозападно от град Нова Загора, на 5 км северно от пътя Стара Загора - Нова Загора.
- Античен и средновековен обект
На 1 км северозападно от селищната могила се намира античното и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора. Известно е в науката от края на XIX в. От 1978 г. тук са провеждани археологически проучвания. Разкрити са раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за изпичане на керамика. Проучванията дават интересни данни за живота на местното население от I в. пр. Хр. до средате на XIII в.
- Надгробна Дългата могила
На 1 км югоизточно от античния и средновековен обект се намира надгробната Дълга могила - част от голям могилен некропол. При спасителни проучвания през 1976г. в периферията на могилата са разкрити три зидани гробници. Погребаните са били тракийски лекари. Намерен е изключително богат надгробен инвентар - бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. Хирургическите инструменти, открити в трите гробници, много добре запазени и украсени, са най-добрите образци, намерени досега в България и едни от най-добрите на територията на някогашната Римска империя. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници - четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза. Гробниците датират от I-II в.
- Крепост в местността Калето
На 500 м северозападно от античния и средновековен обект се намира крепост. Обитавана е през римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки, сред тях - оловен печат на Ирина Комнина - снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 - 1118).
Археологическите обекти в землището на с. Караново разкриват живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. до средата на XIII в., в продължение на близо 8 000 години.
- Селищна могила Дядово
Селищната могила до с. Дядово е разположена непосредствено на югозапад от съвременното село Дядово, близо до извор. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Висока е 18 метра. Тук са застъпени основните праисторически епохи - новокаменна, меднокаменна, бронзова епоха. Обитавана е и през ранната желязна епоха. През ранновизантийския период върху могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули, която го е защитавала. През българското средновековие - XI - XII в. върху могилата е съществувало селище с гробище. и малка църква, които са проучени изцяло.
През 1977 г. започват съвместни българо-холандски археологически проучвания в изпълнение на културна спогодба между България и Холандия. През 1984 г. се присъединяват специалисти от унимерситета Токай в Япония, които продължават да работят и сега.
Селищната могила до с. Дядово впечатлява със своите размери и резултати от археологическите проучвания и представлява интересен паметник на културата с туристическо значение.
Могилата е разположена на 10 км южно от град Нова Загора, по пътя Нова Загора - Раднево, който е част от международния път Свиленград - Русе (Турция-Румъния) .
- Теке Св. Илия
Тюрбето (гробницата) на Кадемли баба султан е разположено на върха Адатепе (Свети Илия) от Светиилийските възвишения, югозападно от село Графитово. Тюрбето е принадлежало на изповядващия бекташизма Муса Чобан, известен и като Кадемли баба Султан. Споменава се от турския пътешественик Евлия Челеби. Върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Най-ранните следи от животтук са от ранната желязна епоха.

ТУРИЗЪМ

С оглед на атрактивният културен продукт и природните си дадености, общината разполага с добър потенциал за развитието на  различни форми на туризъм – културен, ловен, балнеоложки, селски.
От много години на територията на община Нова Загора се развива международен ловен туризъм. Най-много туристи идват от Италия и Гърция. Подходящи бази за ловен туризъм са: Хижа “Рай“, Язовир “Жребчево“ – почивна база “Белият дом“. Има създадени 8 броя ловни полета (в определени територии се пускат фермерно отгледани диви животни).
Традиция в Общината е и международният спортен риболов. Най-много посетители идват от Македония. Подходящи места за риболов са: яз. “Овчарица“, яз. “Жребчево“, р. Тунджа. Ловно-Рибарското Дружество работи с изкуствените водоеми в селата  Еленово, Загорци, Кортен.
На основа на термалните извори в района на с. Баня се развива балнеоложки туризъм.
Съществува потенциал за развитие и на селски туризъм.             
Селата в общината имат културни традиции, които се нуждаят от популяризиране и могат да се превърнат във вълнуваща атракция както за местни, така и за чуждестранни туристи.
- Туристическо дружество ”Алеко 1900” и   Дружество за спорт и туризъм „НОВА 07” осъществяват разнообразни туристически инициативи – пешеходни и колоездачни походи в България и съседни страни, високопланински туризъм, екскурзии с цел опознаване красотите на Родината, масови състезания по зимни спортове и др.   
-  Функционира туристически информационен център.

КУЛТУРА

Община Нова Загора има утвърдени културни традиции, 35 работещи културни институции, изявени творци,богато културно-историческо наследство.
На територията на общината има 156 културни паметници, като три от тях са с национално значение. Най-голям интерес представляват Карановската и Дядовската  селищни могили.  Историческият музей в Нова Загора разполага с добра база и богата експозиция на археологически находки от района. Тук се намира и уникална експозиция на тракийски колесници, единствена в страната.
Студио за изобразителни изкуства “Дъга”, съвместно с Фондация “Нова Загора” и Община Нова Загора организират традиционната и добила широка популярност Международна детска художествена изложба.
Активно работят Литературната група “Гео Милев” и групата на новозагорските художници. Традиционният Пленер по живопис в с. Баня и новоучредените Празници на поезията с национален конкурс имат за цел обмен на културен продукт и стимулиране на творческия потенциал. Новозагорски литературни творци са носители на редица национални награди.
Детско-юношеският фолклорен ансамбъл “Загорчета” представя успешно музикалното фолклорно богатство в страната и чужбина. Дом на културата“Диньо П. Сивков” и работещата към него Школа по изкуствата подкрепя и развива младите дарования на Нова Загора. Библиотеката към Дома разполага с детски отдел, читалня, заемна за възрастни, зала за изкуства, електронна читалня и библиотечен фонд с над 150 000 единици.
Френско-българският културно-информационен център, създаден от Проф. Минко Балкански, осъществява международен културен обмен.
На основата на местните традиции и обичаи народните читалища и кметствата изграждат самобитния облик на културата в общината:
-  с. Кортен е домакин на Националните празници на  любителския селски театър и Регионален преглед на Многогласните хорове;
-  с. Коньово организира Регионалния фолклорен празник “Гергьовден”;
-  с. Еленово е домакин на Великденския фолклорен събор и конкурс “Минчо Недялков”
-  в с. Любенова махала се намира църква – паметник на културата;
-  в с. Пет могили и с. Любенец активно работят групи за автентичен фолклор, носители на много общински, регионални и национални награди;
-  Уникални празници  в общината са Празникът на житното плодородие в с. Пет могили и  етнографският обичай “Хвърляне на стрели” на Сирни заговезни.
-  В гр. Нова Загора се провежда Национален преглед на любителските камерни театри за Южна България и национален поетичен конкурс;

КМЕТ


Николай Георгиев Грозев
Телефон:0457 6 21 21
Факс:0457 6 43 03
Националност:България
Дата на раждане: 25 юли 1960 г.
Трудов стаж
-1990 – 2007 – Частен бизнес - Управител
-1984 – 1990 – СБА Нова Загора – преподавател инструктор
Образование и обучение
-Средно образование - ТМТ „Н.Е. Жуковски’’ , гр. Сливен
-Висше образование – Институт за учители специалисти , гр. Сливен
Приемни дни:
Всеки четвъртък от 16.00 - 17.00 часа,  след предварително записване в понеделник и вторник.
ЗАМЕСТНИК КМЕТОВЕ
- Галя Енева Захариева
Трудов стаж
1994 г. – 1997 г. - с. Млекарево – ОУ „ Св. Св. Крил и Методий’’
1997 г. – ноември 2007 г. СОУ „ Христо Ботев’’ Нова Загора
- Маргарит Трендафилов Тодоров
Трудов стаж:
ЗММ Нова Загора – АД
01/2004 – 02/2011 – Изпълнителен директор
01/1986 – 01/2004 – Заместник директор
11/1979 – 01/1986 – Началник „Инструментално стопанство”
01/1979 – 11/1979 -   Ръководител „Технологична група”
04/1978 – 01/1979 – Технолог
СЕКРЕТАР НА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА
Веселина Стоянова Трънова
Телефон: 0457  6 21 40 вътр. 301
Факс: 0457 6 34 03
e-mail: tranova@abv.bg
Националност: България

Четвъртък, 13 Януари 2011г. 17:22ч.

Кметство Баня

Село Баня, община Нова Загора

обл. Сливен

тел. 04567211

 

Четвъртък, 13 Януари 2011г. 17:20ч.

Кметство Баня

Село Баня, община Разлог

обл.Благоевград

тел. 074452225

 

Четвъртък, 13 Януари 2011г. 17:18ч.

Кметство Баново

Село Баново, община Суворово

обл. Варна

тел. 051538220

 

Четвъртък, 13 Януари 2011г. 17:16ч.

Кметство Банковец

Село Банковец, община Антоново

обл. Търговище

тел. 060712279

 

Четвъртък, 13 Януари 2011г. 17:14ч.

Кметство Баничан

Село Баничан, община Гоце Делчев

обл. Благоевград

тел. 07525332

 

Четвъртък, 13 Януари 2011г. 17:11ч.

Кметство Баница

Село Баница, община Враца

обл. Враца

тел. 09112222