Галина Николаева

Галина Николаева

Понеделник, 24 Февруари 2014г. 13:33ч.

ДИАНА КАР ЕООД

ДИАНА КАР ЕООД

Адрес: гр. Ямбол, ул. Д-р Брънеков 14 до ВиК

Моб.тел.: 0898/567 199;  0885/260 762;

ЗА НАС

Автошкола Учебен център Диана Кар ЕООД се намира в град Ямбол. В нея се предлагат шофьорски курсове за придобиване на шофьорски права в А, В, С, С+Е, D, М категории. Учебният център предлага и курсове за превоз на ADR (опасни товари), както и извършване на психологически тестове на водачи.
През годините на своята дейност, Учебен център Диана Кар ЕООД се наложила в сферата на автомобилните школи, като една от най-добрите. Това се дължи на професионализма и високата квалификация на преподавателите и инструкторите, които работят с курсистите.
Автошкола Учебен център Диана Кар ЕООД държала на качественото обучение, което предлага, в името на безопасността по пътищата. Именно това е и основната цел на екипа, на фирмата. Те спазват стриктно учебните програми и дават всичко от себе си, за да обучат максимално добре, своите клиенти.

УСЛУГИ

- Шофьорски курсове в Ямбол
Учебен център Диана Кар ЕООД разполага с екип от опитни преподаватели и инструктори, които провеждат шофьорски курсове за всички категории превозни средства. Автошколата се намира в град Ямбол, на улица Д-р Брънеков №14, до ВиК.
Ако търсите подходящият за Вас автомобилен учебен център, на който да се доверите за своето обучение, не се колебайте да се запишете в Диана Кар ЕООД. Тя разполага с екип от професионалисти, които ще Ви отделят цялото си внимание, за да ви научат да бъдете добър и внимателен шофьор. В Учебен център Диана Кар ЕООД, може да се запишете за шофьорски курсове за придобиване на А, В, С, С+Е, D, М категории.

- ADR курсове в Ямбол
Учебен център Диана Кар ЕООД се намира в град Ямбол. Автошколата предлага и шофьорски курсове за превоз със специализирани превозни средства, на ADR (опасни) товари.
Обучението включва запознаване с правилата и режима на движение, на този тип МПС, както и видовете опасни товари, методи за съхранение и правила за действие в случаите на катастрофа или друго произшествие.

 

Понеделник, 24 Февруари 2014г. 13:06ч.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЛОМ

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЛОМ

Адрес: гр. Лом, ул. Еремия Българов №6

Тел.: 0971/660 69;

E-mail:muzei_lom@abv.bg

Web site:www.muzei.lom.bg

ЗА НАС

Историческият музей в град Лом е основан на 20 септември 1925 г. като Ломско археологическо дружество ”Алмус” с музей, по инициатива на д-р Петър Кърджиев (завършил медицина в Петербург, бивш кмет на Шумен). Управлението му се осъществява от настоятелство и контролна комисия, които се избират на общо събрание. В състава на първото настоятелство влизат Симеон Табаков, г-ца Костова, д-р П. Кърджиев, д-р М. Табаков и Б. Симеонов, а в контролната комисия - Ст. Димовски и Ст. Тошев. Д-р Кърджиев е избран за председател и благодарение на голямата му любов към историята, той неуморно работи за събиране, съхраняване и популяризиране „паметта на народа” до 1950 г. Редовните членове на дружеството са седемдесет души – адвокати, лекари, търговци, аптекари, инженери, учители, художници и офицери. Те изработват и приемат неговия устав, в текстовете на който е вложена една трогателна загриженост за опазване старините на Ломския край, събиране и съхраняване на археологически паметници, етнографски материали, книги, фотографии и картини. Дружеството и музеят работят с помощта на общината и дарители, основният от които е Българската популярна банка „Богатство”.
В момента музеят има следните отдели: „Археология”, „България XV – XIX в.”, „Нова и най-нова история”, „Етнография” и „Художествен”. Постоянната експозиция е разположена на двата етажа на музейната сграда по теми, както следват: „Кръсто Пишурка и първите театрални представления в Лом”, „Ломска скеля (пристанище)”, „Божества и образи от Крит и Микена (къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско)”, „Християнска култура през вековете (иконна живопис и църковна утвар)”, „Градски бит – края на XIX век до 40-те години на XX век”, „Лом – последните десетилетия на XIX век - 40-те години на XX век (административно устройство, икономика, занаяти и културен живот)”, „Хладно и огнестрелно оръжие”. Музеят разполага и със зала за временни изложби. В къщата на възрожденеца Димитър П. Гинин е обособена постоянна Етнографска експозиция, включваща традиционни национални костюми и обреден реквизит от зимни, пролетни и летни обреди и обичаи.
От 1992 г., по повод най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово (Великден), представяме за гражданите и гостите на Лом изложба-базар „Шарени перашки” - рисувани яйца по образци на Димитър Маринов (етнограф, фолклорист и общественик), събирани в края на XIX век. Къщата разполага с двор, където могат и се представят камерни фолклорни програми. В сградата на музея има пиано, централната сграда е с много добра акустика и дава възможност за камерни концерти.
Сградата, в която днес е разположен Историческият музей, е построена след Освобождението (80-те години на XIX век) по инициатива на първия окръжен началник в Лом, капитан Павел Дмитриевич Нечаев, с предназначение за Общински дом. На западната и южната фасада при строежа и по настояване на кап. Нечаев, са вградени пет епиграфски паметника от римската епоха.
През 1920 г. и 1922-23 г. в сградата са заседавали Първа и Втора ломска комуни.
Сградата е обявена за паметник на културата с „Държавен вестник”, бр.5 от 1973 г.

ЕКСПОЗИЦИЯ

EТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ
Постоянната Етнографска експозиция е открита в къщата на възрожденеца, участник в Кримската война и национално-освободителните борби на населението от Ломския край в средата на XIX в., Димитър Панов Гинин в навечерието на най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово, 24 април 1992 г.
В три стаи са представени: зимен и летен, мъжки и женски национален костюм, характерен за населението от Ломския край. Обреден реквизит на зимни и пролетни обреди и обичаи – Бъднивечерна трапеза, обредни хлябове за Бъдни вечер и Коледа, Тодоровден, Младенци, Цветница, Великден, сурвачки и мартеници. Кенарени платна, престилки, чорапи, колани и черги.

ГРАДСКИ БИТ (края на XIX до 40-те години на XX век)
Изключително красивите къщи на Лом от двете страни на старата улица "Главна" са строени в годините 1900 - 1935г. Те са в стил късен сецесион, проектирани от белгийски, австрийски и немски архитекти. Сред тях е и ломчанинът арх. Ксенофон Табаков, завършил във Виена.
Особен стил и финес носят геометричните и растителни мотиви по балконите, съчетани с фигуралните композиции около многобройните високи прозорци.
Жилищните сгради са собственост на големи търговски фамилии, притежаващи магазини /колониални стоки/, магазии и търговски складове. Те имат и собствени кантори във Виена, Букурещ, Галац, Браила, Петербург, Одеса и Манчестър. Икономическият разцвет през тези десетилетия /до Втората световна война/, налага своя отпечатък върху културата на града и като пристанище с много важно значение /внос - износ/.
Външният вид на домовете, съчетан с атмосфера на изисканост, вкус и благополучие, носят самочувствие и налагат водещ стил в архитектурното оформление на Лом, като европейски град.

ХУДОЖЕСТВЕНА ЕКСПОЗИЦИЯ
Художественият живот в Лом (в края на 19-ти и началото на 20-ти век) е в пряка връзка с формиращите се тенденции на художествените процеси в България. Освобождението през 1878 г. дава тласък на стопанския и културен живот на града, а Ломското пристанище е врата за връзките на България с Европа. През този период в Лом се раждат редица талантливи художници, някои от които (Никола Канов, Александър Обретенов) завършват Мюнхенската художествена академия. След създаването на Държавното рисувално училище в София (по-късно Художествена академия) поколения талантливи българи се обучават в него, преди да поемат пътя на изкуството. В това число и редица ломски художници получават своето образование в академията. Със своите произведения те се приобщават към творческите търсения и естетическите критерии, формирани от времето, в което живеят и творят.
Художествената експозиция представя произведения както на местни художници, така и на творци от челната редица на българското изобразително изкуство.

ЛОМСКАТА СКЕЛЯ (пристанище)
В последните четири десетилетия до Освобождението (1878 г.), Лом се издига като един от най-големите пристанищни търговски центрове за Северозападна България.
Икономическият му разцвет е свързан с откриване на агенция „Императорско и кралско привилегировано дунавско параходно дружество" (1838 г.)
Първият параход, спрял на дунавския бряг при Лом, е австрийският „Арпад " - годината е 1837. На следващата година (1838) се изгражда т.нар. „скеля" (пристанище с кей).
Икономическото проникване на западноевропейски стоки в пределите на Османската империя става през ломското пристанище. Шосето от Лом за София се превръща в главен търговски път за внос-износ към Кюстендил, Ниш и Пирот, Цариград, Браила и Галац, Пеща и Виена. Чуждестранните търговски фирми предпочитат Лом паланка и заради доброто географско разположение. Те са предимно на евреи, гърци, англичани, сърби, немци и италианци. Изнася се жито, царевица, ечемик, риба, масло, сирене, килими, гайтани. Вносът е предимно от манифактурни стоки, сол, прежда, железария, захар и кафе. Голямото търговско търсене и търговия със зърнени храни довежда до създаване житна борса (1876 г.). По крайбрежието около „скелята" изникват много складове (магазии).
За тези години Феликс Каниц пише: Непосредствено преди Освобождението Лом е едно от най-важните пристанища по Долния Дунав с необикновено оживена търговия и бързо развитие..."
През 1946-1947 г. се монтират първите кранове и Лом се нарежда сред най-престижните пристанища на България.

КЪСНОБРОНЗОВ НЕКРОПОЛ ПРИ С. ОРСОЯ
Некрополът е открит случайно през лятото на 1969 година от ломчанина Петър Бонев. Той е разположен на десния бряг на р. Дунав, в местността „Пльоска", недалеч от днешното село Орсоя. Разкритите при разкопките материали са изследвани от най-изтъкнати български и чуждестранни специалисти по историята и културата на българските земи през Късната бронзова епоха.
Резултатите от проучванията показват, че културата, плод на която е некрополът, се е развивала в днешните български земи през ХІV-ХІІ век преди новата ера. Тогавашните хора са погребвали мъртвите си чрез трупоизгаряне, а костите са поставяли в красиви глинени съдове -урни, повечето от които са богато орнаментирани, покрити с похлупаци. В урните са поставяни и предмети, свързани с погребалните ритуали, които разкриват богатия духовен живот на създателите на тази уникална култура.
Особено ценно за нас е да знаем, че предметите от Къснобронзовия некропол при село Орсоя показват духовното единство на неговите създатели със създателите на върховите достижения на европейската култура и цивилизация от това време, каквито са народите на Крит и Микена.
Между предметите от некропола присъства основното божество Богинята майка - символ на плодородието и вечното възраждане на света, основният символ на царската власт тогава - двойната брадва (лабрис) и символът на мъжкото начало - бикът, известен преди всичко от мита за лабиринта и Минотавъра, моделите на ладии и водоплаващи птици и съдове с многообразни орнаменти.
Къснобронзовият некропол при село Орсоя все още чака своето цялостно проучване. Но и в степента, в която го познаваме, смело можем да кажем, че той е едно от най-красноречивите доказателства за изконната приобщеност на българските земи към Европейската цивилизация и култура.

ПЪРВИ ТЕАТРАЛНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ
Читалището и театърът са рожби на Българското възраждане. В средата на XIX век Лом е едно от най- оживените пристанища с активен икономически престиж. Блясъкът в просветно и Културно отношение градът дължи на своята интелигенция (учители и търговци). Мало и голямо очаква своето „първо театро", замислено от даскал Кръсто Пишурка. Началото на октомври 1856 г. в училището се играе „Зигфрид и Геновева " (останала в историята като Многострадалната Геновева"). Постигнали своята мечта, въодушевени от успеха, ломчани подготвят втора пиеса – „Велизариева опера" с музикален съпровод, която представят на 12 декември същата година (тя е по либрето на операта „Велизарий” от италианския композитор Гаетано Доницети).
Постоянни артисти и в двете постановки са приятели и съмишленици на Пишурка: Ангелаки Иванчов-Войнович - богат търговец преводач на двете пиеси от сръбски и немски, Гаврил Монов - търговец и спомоществовател на Пишурка при издаване на негови стихоплетства, Коста Стаменов - търговец един от първите кметове на Лом след Освобождението (1878 г.), Никола Първанов (тогава 12-годишен ученик), след години учен - създател на класно-урочната система и водач в борбата за независима българска църква и Никола Филчов – търговец. Самият Кръсто Стоянов Пишурка играе на сцената ролята на Геновева, изявявайки се и като режисьор, драматург и поет.
Без декори, само със завеса от „чрън американ", картонени мечове, щитове и облекла, но със завладяващ ентусиазъм, наивност и страст,, ПЪРВОТО ТЕАТРО" в Лом няма съперници. На сцената жени не се допускат...
Откриването на новата читалищна сграда е ознаменувано с премиерата „Иванко, убиецът на Асеня ". Тогава -1909 г.- се вдига приказна завеса, изработена от Адолф Квап (австро-унгарски художник) по поръчка и с паричните дарения на ломското гражданство.

ИКОННА ЖИВОПИС и църковна утвар
Иконната живопис е едно от най-големите достижения на Българското Възраждане. Колекцията от икони е събрана от музейните специалисти под ръководството на проф. В. Пандурски и тогавашният архиерейски наместник отец Петър Радославов с благословията на Негово високо преосвещенство Видинския митрополит Дометиан.
Музеят притежава 130 икони от Лом, Вълчедръм и селата: Мокреш, Медковец, Трайково, Аспарухово, Ковачица и Сталийска махала. Те са от трите най-прочути школи Тревненска, Дебърска, Самоковска, на майстори - зографи като Генчо Филипов, Дичо Зограф, Аврам Дичов, Георги Данчов и Николай Павлович.
Изложба от икони, църковна утвар и олтарни двери /XVIII – XIX век/ e представяна в Зволен /Словакия/ през 1985г. и в Галерия за чуждестранно изкуство - София 1996г., благодарение на Немско -българско културно дружество с председател проф. Хилде Фай, и в гр. Фрайберг /Германия/- 2004 г.

ЛОМ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
След Освобождението (1878г.) до 1899г. вкл. Лом е окръжен център с три околии: Кутловска. Берковска и Ломска. Последната обхваща 59 села.
Градът е едно от най-големите пристанища на Дунав, земеделски, търговски и индустриален център. Икономическата силата на Лом идва от железницата (открита 1913 г.) и корабите по Дунава като европейски път. Пристанищната гара по трафик на зърнените храни с тонаж 20 505, е пред Видин (10 860), София (10 568), Сомовит (5 045), Русе (4 059) и Свищов (3 411).
Налагат се големи житарски фирми, соларската на Кусидис, текстилна фабрика, дъсчарските фирми, банкерски къщи, търговци на вина и манифактура, на спирт и колониал. Всичко се доставя чрез Лом - машини, железария, дървен материал, газ, манифактура. галантерия. "Нацол Попов и Сие" разполага със собствени шлепове за търговия с Галац и Виена. Шест тьрговски къщи доставят земеделски машини, а най-прочутата и стабилна на - Ради Цонзаров - автомобили, камиони, шевни и плетачни машини.

ХЛАДНО И ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ
Оръжието още с появата на човека е нещо неотделно от него. В борбата със суровата природа или изправяйки се срещу себеподобните, неговото притежание е необходимост да се оцелява. Затова е било важен компонент в човешката дейност, обект на произвеждане и непрекъснато усъвършенстване.
Експозицията отразява развитието на историческите процеси и засвидетелства различни исторически моменти, като се акцентира на отделни колекции. В стойностно отношение могат да се проследят най-общо три аспекта:
- естетически - елегантни извивки на формите, изящна дърворезба, забележителна обработка на метала и майсторски инкрустации от седеф и камъни се забелязват не само при образците на хладното, но и на огнестрелното оръжие.
- технически – проследява се усъвършенстването на дизайна, конструктивните изменения и визуална информация за стрелковите качества на оръжията.
- исторически - проследява развитието на оръжието от най-древни времена до края на Втората световна война.
Представени са и част от колекциите щикове и ловни пушки. Някои от експонатите са непосредствени свидетели на отшумели сражения, участници във войни, носители на свобода. Сред тях са личните оръжия на Цеко Петков – Войводата, Петър Берковски, Итало Миланези – участник в похода на Гарибалди и др.

 

Понеделник, 24 Февруари 2014г. 12:22ч.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ МОНТАНА

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ МОНТАНА

Адрес: гр. Монтана, yл. "Граф Игнатиев" №3

Тел.: 096/30 54 89;

E-mail:pr@museum-montana.tk

Web site:www.montana-museum.weebly.com

ЗА НАС

Историческият музей в град Монтана е създаден през 1953 г. За близо шест десетилетия се извършва значителна по обем  събирателска , научно  изследователска и популяризаторска дейност. Музеят организира не само системни археологически разкопки, но и проучване на материалната и духовната култура, която придава уникалния облик на региона. Културни ценности, притежание на музея, са показани в Експозиционната зала, Михайловата къща, археологическата експозиция Лапидариум и Античната крепост. През 2003 г. музеят е удостоен  с Почетния знак на Община Монтана.
Днес музеят притежава над 50 000 музейни предмети. Сред тях са голяма колекция от епиграфски паметници – „ каменната книга” за историята на Античната Монтана, копие на Якимовското съкровище,  средновековно сребърно съкровище, златни накити,, колекции от икони, старопечатни книги, Чипровски килими, историческо  оръжие и др.
Музеят се намира в централната част на Монтана.

ЕКСПОЗИЦИЯ

ЕКСПОЗИЦИОННА ЗАЛА, УЛ.”ГРАФ ИГНАТИЕВ”3
В Експозиционната зала на музея е представена изложбата   „Монтана в шест хилядолетия – културни акценти”. Колекцията от предмети илюстрира следите на човешко присъствие в района през последните шест хиляди години и вечния стремеж на човека да твори и осъществява себе си от eнеолитни времена до изпълнения с противоречия ХХ в.  
В Експозиционната зала  се подреждат и временни изложби от фонда на Исторически музей – Монтана, както и гостуващи изложби от страната.

ЛАПИДАРИУМ
Археологическата експозиция  на епиграфски паметници от римската епоха е разположена в района на античния град Монтана, върху площ от 700 кв.м., в парковата среда на Попската градина..В непосредствена близост са музейният обект Михайлова къща и православният храм “Св.св.Кирил и Методий”. Обемно-пространствената композиция включва 56 бр. паметници открити в Монтана. Надписите върху мрамора са единствените засега  писмени извори за този провинциален римски град и съдържат ценни сведения за историята и културата на Монтана през II-IIIв.сл.Хр.

АНТИЧНА КРЕПОСТ
Античната крепост се намира на височината “Калето” или “Градището” в югозападния край на Монтана, на около 40 м. над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула- блестящ пример за крепостно строителство през III – IVв., казармени и други помещения,базилика и зидове от римската епоха, славянски жилища и светилище, както и  жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове.
Крепостта е разрушена през VI – VIIв. при някое нападение на авари или славяни. В последствие върху развалините  и е създадено славянско селище.
От височината “Калето” се открива великолепен изглед на града и на язовир “Огоста”.

МИХАЙЛОВА КЪЩА
Музейният обект Михайлова къща, открит през 1955 г. като къща- музей  “Христо Михайлов”, е най-старият запазен паметник в архитектурно-строително отношение на територията на гр. Монтана. Намира се в непосредствена близост до православния храм “Св.св. Кирил и Методий”  и археологическата експозиция Лапидариум. В къщата е подредена етнографската експозиция “В света на баба и дядо”, която представя градския и селски бит от края на ХIХ и началото на ХХ в. Запазен е и кът на патрона.

Влакова композиция

 

Понеделник, 24 Февруари 2014г. 12:07ч.

БУЛ МАРК ООД

БУЛ МАРК ООД

Адрес: гр. Варна, ул. "Пирот" 8А

Тел.: 052/63 96 10;

Факс:052/63 96 23;

E-mail:bulmark@triada.bg

Web site: www.bul-mark.com

ЗА НАС

Фирма "БУЛ-МАРК"ООД е дружество с ограничена отговорност, създадено през 1992г. и е регистрирано във Варненски окръжен съд по фирмено дело № 8555 , с изцяло частен капитал.
"БУЛ-МАРК"ООД е утвърден изпълнител в областта на изграждането, ремонта, реконструкцията и модернизацията на електроенергийни обекти на сгради и съоръжения с промишлено, социално и битово предназначение. Фирмата извършва електроинженеринг на ветрогенератори. Произвежда електроразпределителни устройства - електрически табла и КТП.
"БУЛ-МАРК"ООД разполага с постоянен екип компетентни и високо квалифицирани, ръководни и изпълнителни кадри, с богат производствен опит.
Фирмата има собствен офис, складова и производствено – техническа база, в която се извършва производството на електроразпределителни
устройства и необходимите заготовки и детайли за електромонтажната дейност.Стопанската дейност на фирмата е осигурена със собствен стопански инвентар,механизация, оборудване и транспорт, които са в състояние да обезпечат основните й производствени нужди.
Фирмата организира своето производство, в съответствие със световните стандарти,залагайки на опита на доказани специалисти и ползването на материали и апаратура на утвърдени в световната практика производители /3М, Siemens, Schneider Electric, ABB и др.
Ресурсната обезпеченост на фирмата гарантира високото качество и надежност на предлаганите електромонтажни услуги и продукти.

УСЛУГИ

"БУЛ-МАРК"ООД се утвърди като коректен изпълнител на електроенергийни обекти, производител на ел.табла и КТП, търговски партьор. Доказателство за това са многото постоянни клиенти като: "Е.ОН България мрежи"АД; "Пикадили"АД; ЕРП"Зл.Пясъци"; "Хидрострой"АД; "Планекс"ООД; "Бизнес парк Варна" и много други.
В своето развитие фирмата непрекъснато усъвършенства организацията на работа, в съответствие с новостите и нормативните изисквания, стреми се към предлагане на продукти и услуги с високо качество.Стриктно спазва поетите ангажименти по договорите за изграждане и доставка. "БУЛ-МАРК"ООД утвърждава политика по качество, насочена към все по-пълно удовлетворяване изискванията на клиента, сигурна гаранция за успешно развитие и растяща репутация на верен партьор в строителната индустрия.

Изграждане на ел.съоражения:
"БУЛ-МАРК" ООД се специализира в изпълнението на електромонтажни услуги в следните направления:
-Оборудване на нови подстанции и реконструкция на съществуващи;
-Изграждане и поддържане на:
* кабелни линии средно и ниско напрежение;
* трафопостове / надземни и вградени /;
* вътрешни електроинсталации;
* улично и парково осветление;

Основни видове ел.табла
Таблата са изработени и отговарят на изискванията на БДС EN 60439-1.
Главни (ГТТ) и разпределителни (РТ) табла за надземни и подземни вградени трафопостове:
- ГТТ 1600/1000;
- ГТТ 1000/630;
- ГТТ 630/400;
- РТ 4 х 400;
- РТ 3 х 400;
- РТ 2 х 400;
- ГТТ и РТ изпълнени по одобрен и съгласуван проект на инвеститора – за подземни вградени трафопостове.
     
Шкафове електроразпределителни за кабелни мрежи НН - хоризонтални и вертикални:
- ШК-3;
- ШК-4;
- ШК-5;
- ШК-6.
     
Шкафове електроразпределителни за кабелни мрежи НН за улично осветление – тип ШУО с електромер за търговско мерене.
     
Разпределителни табла за промишлени, стопански и битови обекти със степен на защита до IP65 – по проект на клиента.
- за общопромишлени цели;
- за бензиностанции и газстанции;
- за ОВК (отопление, вентилация и климатизация);
- за асансьорни уредби;    
- за търговски обекти;
- за битови обекти.
     
Електромерни табла – за монтаж на открито и на закрито(ТЕМО и ТЕМЗ) – отговарящи и на изискванията на Стандарти на НЕК, изпълнени по одобрен и съгласуван проект на инвеститора.

Изработка на КТП
КТП се изработва съгласно изискванията на следните стандарти : БДС 10699-80, БДС EN 61330:2003 , БДС EN 60439-1.
КТП се изпълнява със стоманени рама , скелет ,врати и вътрешни преградни стени. Външните стени и покривът се изпълняват със сандвич-панели с дебелина 50мм .Металните части се боядисват с полиуретанова двукомпонентна боя с цвят по RAL 7032 или друг цвят по заявка на клиента .
Оборудването на килиии СрН се изпълнява с елегазови КРУ на "Schneider Electric" или друг производител съгласно проекта.Изпълняват се с 3,4,5 или 6 килии СрН (модули) – кабелен вход-изход; защита трансформатор; мерене на страна СрН; кабелен вход-изход с прекъсвач. Всеки модул има фабрично монтирани механични и електрически блокировки недопускащи неправилни манипулации.
КТП се изработват за 1 или 2 трансформатора с мощност до 800 kVA и напрежение до 24 kV.
Килия трансформатор се оборудва със кабели СрН тип САХЕкТ и проводници за НН тип ПВА-2 със съответните сечения. Пред трансформатора се монтира допълнителна предпазна преграда блокирана с ключалка и ключ от съответното КРУ- килия защита трансформатор.
Оборудването на килии НН – табло НН ( ТНН ) се изпълнава с апаратура съгласно проекта.
ТНН се изпълнява с място за трифазен статичен електромер и апаратура за търговско мерене на консумираната ел.енергия. При изпълнение на тър-говско мерене на страна СрН в ТНН не се предвижда място за търговско мерене, а се изработва отделно табло за електромера за търговско мерене и се монтира на място указано в проекта: на фасадата на КТП; в килия НН; в килия СрН; КТП се монтира върху бетонен фундамент.

Електроинженеринг на ветрови генератори
В периода 2005г.-2008г. "БУЛ-МАРК"ООД е извършила електроинженеринг на ветрогенератори, в района на община Каварна, на редица фирми:
- "Винд енерги Варна"ООД
- "ДИСИБ"ООД
- "ВТК"ООД
- ЕТ"Дегрец Цв.Илиева"
- ЕТ"Евклипс Н.Рашев" и др

 

ПГ ПО СГРАДОСТРОИТЕЛСТВО "КОЛЬО ФИЧЕТО" - град Велико Търново

Адрес: гр. Велико Търново, ул. "Мармарлийска" 26

Тел.: 062/62 16 59; 062/62 62 36;

Факс:062/62 36 63;

E-mail:pgskfvt_@abv.bg

ЗА НАС

Тази година ПГС "Кольо Фичето" навърши 54 години
54 години за едно училище са свидетелство за зрелост. Време на развитие приемственост и традиции. Професионалната гимназия по сградостроителство е единственото учебно заведение в град Велико Търново, което подготвя висококвалифицирани строителни специалисти.

СПЕЦИАЛНОСТИ

Строител на зидарии и мазилки
Завършилите тази специалност могат да: Извършват зидарии; правят кофражни форми;Размерват и разчертават строителни елементи;Работят с различни строителни инструменти и машини
Разчитат строителни планове.

Строител на облицовки и настилки
В тази специалност се подготвят ученици, които могат успешно да:Подготвят повърхности за облицовки и настилки; Подготвят строителни разтвори; Полагат фаянс, теракот, керамика; работят с всички машини, инструменти и пособия за облицовки и настилки; Разчитат строителни планове.

Монтажник на В и К инсталации
По тази специалност се подготвят изпълнителски кадри за строителство и ремонт на БиК мрежи и съоръжения.
В процеса на обучение учениците придобиват знания за:
селищните водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения към тях; видовете тръби и връзки за тях;сградните ВиК инсталации; основните технологични процеси за строителство и ремонт на ВиК мрежи; разчитат техническа документация, свързана със специалността. В края на обучението учениците могат да: извършват шлосерски операции;работят с различни видове тръби и изпълняват връзки стях; монтират тръби в санитарни възли;извършват ремонти и подменят съществуващи водопроводни инсталации.

Строителен бояджия и изпълнител на декоративни покрития
Учениците в тази специалност получават фундаментални знания за основните технологични процеси, свързани с направа на декоративни и бояджийски работи и се формират професионални умения и навици. Завършилите могат да: подготвят всички видове повърхности за постно и блажно боядисване; шпакловат, маджунират и шлайфат; минимизират игрундират; боядисвате блажни и постни бои; боядисвате латекс и фасаген; работят с бояджийски инструменти, пособия и машини
избират оптимални технологични условия; разчитат технологични схеми и чертежи; изразходват най-рационално суровини и материали.

Монтьор на електрически инсталации в сгради, на мрежи и уредби за ниско напрежение
В тази специалност учениците придобиват знания и практически умения във връзка с изграждането на основните и най-често срещаните силови, осветителни, сигнални и специални електрически инсталации и уредби.
Изучават се и основните електрически машини, съоръжения, апарати и материали, използвани при реализацията на електрическите инсталации и уредби.
Завършилите специалността могат да: монтират електрически мрежи и инсталации в сгради; монтират електрически табла и сигнални инсталации; да разчитат планове и техническа документация.

 

ДИРЕКТОР

Директор на учебното заведение е Таня Иванова Трифонова.

 

Понеделник, 24 Февруари 2014г. 11:21ч.

ОБЩИНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

ОБЩИНСКИ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Адрес: гр. Гоце Делчев, ул. Христо Ботев № 26

Тел.: 0751/6 02 87;

E-mail:museum@gocenet.net

Web site:www.gotsedelchevmuseum.bg

FACEBOOK

ЗА НАС

През 1947 г. е поставено началото на музейното дело от членовете на исторически кръжок “Никополис ад Нестум” към читалище “Просвета”. Музеят е регионален център за проучване, съхранение и опазване на културното наследство на града и общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча.
Експозицията е разположена в къща, строена през 1877 година от български майстори в стил “барок”. Характерни са дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори-резбари, потомци на Дебърската резбарска школа. Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма.
Общински Исторически Музей - Гоце Делчев е един от 100-те Национални туристически обекта от януари 2013 г. под №59б, както и член на Национално сдружение "Български музеи" от 2013 г.

НАУЧНА ДЕЙНОСТ

Научна дейност на музея
- С. Паскова. Раннохристиянски паметници от територията на град Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). SPARTACUS II. БАН – АИМ, Международен симпозиум 1 –4 октомври 2002 Сандански.
- С. Паскова. Исторически музей в град Гоце Делчев – традиции, възможности, бъдеще. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. III, 2003.
- С. Паскова. Археологически проучвания в град Гоце Делчев през последните десет години. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. IX, 2003.
- С. Паскова. Етнографията и фолклорът в Гоцеделчевски район – традиции в развитие. Международни годишни четения по хуманитаристика на тема “Фолклор, културно наследство и туризъм”. Бургас, 2003.
- С. Паскова. Обредната трапеза от Гоцеделчевски район. XI национална конференция на Министерство на културата, БАН и Етнографски институт с музей. Пловдив, 2005.
- С. Паскова. Честването на 100 годишнината от създаването на Неврокопската епархия и 10 години от възстановяване на седалището й в град Гоце Делчев през 1994 година. Исторически музей Благоевград. Известия. Т. IV, Благоевград, 2005.
- Тотко Стоянов и С. Паскова. Нови находки на тракийско въоръжение от село Плетена и село Беслен, Гоцеделчевско. Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XII, 2006.
- С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район – традиции, възможности и бъдеще. В: Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще. Т. I. Министерство на културата, НЦМГИИ и Архитектурно – етнографски комплекс Етъра. 2006.
- С. Паскова. Град Неврокоп и събитията, преди, по време и след Априлското въстание. В: Българско Възраждане – идеи – личности – събития, Годишник на Общобългарски комитет и фондация “Васил Левски”. Т. VIII, 2006.
- С. Паскова. Звънчарството и домашното тъкачество в Гоцеделчевски район. В: Музеи, паметници, реставрация. Списание на Министерство на културата и Националния център за музей София. (2007).
- С. Паскова, И. Вълчев. Ранното християнство в Никополис ад Нестум и градската му територия (по писмени, епиграфски и археологически данни). Известия на исторически музей Кюстендил. Т. XIII (2008).
- С. Паскова, И. Вълчев. Култова пластика от фондовете на Общински исторически музей град Гоце Делчев. Сп. Археология (2008).
- С.Паскова.Възпитаници на Солунската бъргарска мъжка гимназия от Неврокоп и района.”Гласовете ви чувам-личностите на гимназията и България”сборник издаден от Министерството на културата и МНИ по повод 130 години от основаването на гимназията,Благоевград,2011 г.
- С.Паккова.Тракийски култови теракоти от фонда на ОИМ-Гоце Делчев.Известия на ЮЗУ”Неофит Рилски”Благоевград,2009г.
- С.Паскова.Добри практики:Постоянни и временни експозиции-проблеми и постижения в работата на ОИМ-Гоце Делчев.Доклади и съобщения на Национална конференция-семинар,Хасково 20 ноември 2010г.
- С.Паскова.Опълченци в МОО от Неврокопско и Драмско.Издание на Исторически музей гр.Велинград по повод 100 години от Балканската война. 5 октомври 2012г.
- 2008 г. издаден сборник По следите на белия вятър.По автентични спомени на преселници -бежанци в Неврокоп от Сярско и Драмско- със съдействието на Община Гоце ДЕЛЧЕВ.
Притежава Сертификати за работа по следните проекти:
- Сертификат на НПО Бизнесинкубатор -Г.Д. по проект”Културна мозайка” и за развитие на културен туризъм
- Сертификат на Фондация „Св.Неврокопска Митрополия” за развитие на религиозен туризъм,
- Сертификат за работа по Евр. ПРОЕКТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА КИН на „Оценки и партньорство„ София,
- Сертификат на Регионален център за опазване на нематер

ОТДЕЛ АРХЕОЛОГИЯ

В археологическата експозиция са представени тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, мраморни статуи и фрагменти от римския град Nikopolis ad Nestum ­ ІІ век (археологически резерват на 7 км от гр. Гоце Делчев).

Праистория
В раздел Праистория са представени фрагменти от керамични съдове и култови масички, бронзова брадвичка и урни от IV-то хил. пр. Хр до II –ро хил. пр. Хр. В гробове на знатни тракийски войни в селата Ковачевица, Слащен, Плетена, Горно Дряново, Сатовча и Црънча са открити тракийски шлемове, мечове, торкви и наколенници, характерни за тракийското предпазно и нападателно въоръжение от края на IV и III в. пр. Хр.
В експозицията са представени култови фигурки на мечка и кон, свързани с култа към домашното огнище, три броя тракийски мечове (тип ромфея), керамични съдове, снимки на шлемове от с Ковачевица и от с. Плетена - единственият открит в България шлем, изработен от желязо.

Тракийска култура
Рудодобивът и металообработването дават възможност днешната Гоцеделчевска област и Западните Родопи, под влияние на материалната култура от обсега на Източното Средиземноморие да се обособят през желязната епоха като производствен център на изделията на ювелирното изкуство и въоръжението, изработвани от местни майстори в големи количества, в ателиета, които се намират в самата Родопска област и Източните подножия на Пирин.
Древната река Местос- Места като важна пътна артерия успява да се превърне в своеобразен "вход" към Централните Балкани,, от където далеч на север проникват търговци от Егейския бряг и културно-религиозни идеи.
Неоспорими свидетелства за това са откриваните монетни находки, сред които най-забележителни са изящните сребърни тетрадрахми, сечени на островите Тасос и Тенедос, част от тях са показани в експозицията.
Представени са уникални оброчни плочки на Тракийския конник, бог Асклепий и статуи на божествата Хермес, Нике, Аполон, както и тракийска колесница, датиращи от времето на Римската империя ( II - III в.). Ранно християнската култура е представена чрез фрагменти от подови мозайки на базилики, олтарни прегради, части от олтарна маса (menza sakra) и архитектурни детайли с кръстове от IV – V в.

Римска и късноантични епохи
Появата и установяването на прабългарите в Македония се свързва с кан Кубер – племенен вожд, син на хан Кубрат. Прабългарският елемент на територията на района се заселва в началото на IX в.
Времето на най-големия разцвет на българската държава е оставило много следи в поречието на река Места.
През IX и X век и по-късно нашите земи често променят административната си принадлежност – от територия в пределите на българската държава до територия на Византия, но образуването на славянобългарската езикова и духовна област завинаги включва тези наши земи към България (837 – 927). С помощта на местното население българският хан Пресиан разбива византийските войски при Серес като освобождава района от византийско робство (838), а мъдрия цар Калоян обсажда по-късно стените на Солун. Легендата разказва, че на път за Солун – цар Калоян минава през нашите земи и именно от тук купува огърлица на дъщеря си.
В района са проучени няколко некропола от времето на първата българска държава IX – XI в. В експозицията са представени снимки на крепостните стени на известните Момина кула край Господинци и Кулата край Делчево.
 
Средновековие
Един от господарите на нашите земи след 1207 г. е деспот Алексий Слав, сестрин син на хан Калоян.
На 3 километра югозападно от града се откриват стражеви кули и бойници (Кулата,, Судинград) от средновековни крепости и селища. В източното подножие на крепостта Момина кула край Господинци се откриват културни останки характерни за времето на втората българска държава.
В експозицията са представени оръдия на труда, славянобългарска керамика и други.

История на българските земи XV – XIX в.
Под името Неврокоп селището се споменава в османските регистри от втората половина на XV век. По това време е построена и старата джамия в близост до старо християнската базилика Свети Никола намираща се и до днес на левия бряг на Добротинска река.
През XVI – XVIII век в резултат от асимилаторската политика на османските завоеватели, част от населението е принудено да приеме ислямската религия, но запазва традиционния си народностен бит и обичаи. От края на XVIII в.българският народностен елемент започва да нараства значително.
Икономическия подем през Възраждането се проявява чрез развитието на занаятите и търговията. От голямо значение за стопанския живот на града е провеждания голям Неврокопски панаир, който е съперничил на най-големите по онова време – Серския и Узунджовския. По същото време в града работят над 500 дюкяна, хана, 100 самарджийници, 30 фурни и други.
В експозицията са представени традиционните занаяти: грънчарство, самарджийство, звънчарство, медникарство, мутафчийство, терзийство, абаджийство, коюмджийство,стивастарство и други. Представени са изделията на бита,включително и богата колекция от днешния сувенир на града-неврокопските чанове, тюмбелеци и траки както и богатия инструментариум, използван в занаятчийските работилници. Голяма част от експозиция Етнография представя домашното тъкачество: черги, килими, козяци, халища, кепета,възглавници,престилки, кърпи, обреден реквизит, свързан с календарните празници и обичаи, уникални традиционни празнични костюми на жителите от 10 села в Пирин, Родопите и преселници от Егейска Македония.
В края на XVIII век към метоха на Рилския манастир в града е открито килийно училище (1811 г.), а поклонници от град Неврокоп са отбелязани в Третия поменик на Зографския манастир (1527- 1728 г.).От 1840 до 1867 г. в града са открити последователно светско училище, новобългарско училище, читалище "Зора" и девическо училище.
През 1871 г. е образувана Централна околийска община, женско учителско дружество "Ученолюбие" (1870) и Неврокопско, Серско, Драмско, Мелнишко учителско дружество "Просвещение" (1873 г.). През 1869 г. на голям събор в село Гайтаниново -населението на района се отказва официално от гръцката патриаршия.
В експозицията, свързана с църковните и просветните борби в града и региона са представени: уникални старобългарски старопечатни книги от XV до XVII в. печатани в Русия, реквизит свързан с църковните борби, старопечатни книги, учебници и пособия, между които и препис (1862) на Неделника на Софроний Врачански (издаден 1806), Ръководство издадено от местния родолюбец Петър Сарафов – 1900 г. и др. Представена е и уникална плащаница, изработена от най-яркия представител на Банската иконописна школа – Димитър Молеров (1838 г.).
По време на Априлското въстание в четата на Христо Ботев участват трима неврокопчани, а като опълченци в Руско-турската война се сражават 25 души от Неврокопско.
През 1896 г. града става център и седалище на Светата Неврокопска митрополия, когато за първи митрополит е избран Иларион Неврокопски от град Велико Търново.
През 1896 г. великият български революционер -Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО. Последното пребиваване на Апостола - Гоце Делчев в района се свързва с месец декември 1902 – началото на 1903 г.
През 1909 г. се създава професионално дружество на учителите в района.На 17.10. 1912 г. по време на Балканската война четите на воеводите Димитър Арнаудов, Александър Буйнов и Тодор Паница влизат в града. В Македоно-одринското опълчение взимат активно участие над 700 българи от района – в името на свободата на родния край.
На 18.10.1912 г. след поредица от сражения, тук се установяват и войските от Трета бригада на Родопския отряд на прославения генерал Стилиян Ковачев.
В експозицията История на българските земи XV – XX в. са представени спомени, печати, оригинални свидетелства на някои от над 1000-та опълченци от града и региона, опълченско знаме и снимки на герои, както и снимков материал, свързан с първия кмет на град Неврокоп П. К. Яворов (19.10.1912 – 26.10.1912 г.).
През 1913 г. е създадена Неврокопска околия, в която влизат всички 51 села. Околийски център става град Неврокоп. През този период в града се установяват и стотици бежанци, прокудени от родните им огнища в Сярско и Драмско.
Около 1914 г. в града е преместено Сярското педагогическо училище, което през 1920 г. заедно с прогимназията образува Неврокопска пълна смесена гимназия, чийто приемник днес е Природо-математическа гимназия "Яне Сандански".
През 1951 г. град Неврокоп приема името на великия революционер и демократ Гоце Делчев. Величествени паметници на героя се издигат в центъра на града, изобразен като просветител, учител и мислител- открит през 1983 г. и в местността Попови ливади (15 километра западно от града) изобразен като хайдутин (открит 2003 г.).
През годините град Неврокоп се утвърждава като административен, духовен и исторически център, като крепост на българщината и българския дух на населението,което оставя огромен принос в общобългарската история.
Днес, град Гоце Делчев, в чийто предели витае духът на славно минало и неговите жители, следвайки завета на своя патрон Гоце Делчев: "Аз разбирам света, единствено като поле за културно съревнование между народите" – поемат с премерени крачки към общия европейски дом.

 

ОТДЕЛ ЕТНОГРАФИЯ

Югозападната фолклорно-етнографска област, известна като Пирински край, е една от петте фолклорно-етнографски области в България с най-богато разнообразие и специфика. Тук характеристиките на фолклорните и етнографски явления не могат да се оценяват еднозначно поради многопосочните проявления на богатото им вътрешно съдържание.
На сравнително неголяма географска площ са концентрирани фолклорни и етнографски феномени-песни, инструментални мелодии, танци и игри, народна проза, обреди и обичаи, носии, тъкани и др., които очертават изключителният творчески гений на населението от този край. В района ни се наблюдават специфични местни явления, етнически и религиозни взаимодействия, които обогатяват още повече общата картина на народното творчество. Специфичен дял за разнообразието му внасят компактните групи – преселници в Неврокопско/Гоцеделчевско/ от Егейска Македония – Сярско и Драмско, както и групите от население, живеещо в селата на Южен Пирин и Западните Родопи, които са били насилствено помохамеданчени - българи изповядващи мюсюлманската религия.
Фолклорната ни област спада към типично двугласните. Инструменталната традиция се проявява в наличието на всички видове народни музикални инструменти, като най-голямо разпространение тук намира инструменталната формация – зурни и тъпани, които са свързани функционално с хореографската традиция. Със съпровод на зурни се изпълняват например мъжките танци от с. Корница, с.Брезница и др.
Обредната система в нашата област е изключително богата и корените й могат да бъдат търсени в древността – празниците в православния християнски календар, който е ориентир в сложната връзка между езичество и християнство. Показател за това са обредите и свързаните с тях зимни и пролетни карнавални игри – бабугери/Мосомище/, Сирни заговезни/Гоце Делчев и селата/, отразяваци поверията за здраве, благополучие и плодородие на хората.
Хореографската традиция в района също е особено развита и разнообразна. В отделните села са обособени специфични групи от хора, танци и игри от съборски или обредно-ритуален тип. Голям интерес представляват танците, свързани с различни обреди, като коледни, сурвакарски, Великденско-Гергьовденски и др.
Голямо е разнообразието на обредно-ритуални и увеселителни игри от пролетния цикъл, като при тях особено място имат Свети Трифонските, Бабинденските, Лазарските, Гергьовденските и др. Голяма пъстрота се наблюдава в песенния фолклор с богатата обредна поезия на т. нар. Мървашки села /Илинден, Тешево, Лъки, Гайтаниново, Парил и др./. До тях самостоятелни гнезда са Беслен и Теплен, както и селищата Хаджидимово и Копривлен, като при последните две преобладава бежанското население от Сярско и Драмско – селата Калапот, Горно и Долно Броди, Зърнево и др. В Югозападните Родопи самостоятелни гнезда са Долен и Сатовча. Някои мотиви от Лъжница, Корница и Брезница преливат ту към Кремен и Обидим, ту отвъд р. Места към Рибново и Скребатно.
И до днес по-възрастните талантливи носители и изпълнители на песенен фолклор предават таланта си на по-младите. Пазител и популяризатор на изворния фолклор в региона е Неврокопският ансамбъл за народни песни и танци “Яне Сандански”

Женски носии
Представени в музея за над 20. При традиционните женски носии от селата Горно Броди, Волак, Каракьой – Сярска и Драмска околия един от основните елементи е шамията - жълта или червена, изпъстрена с цветя, купена обикновено от Солунския панаир. В различни цветове е и нагръдникът. Следва прескутник, изработен от вълна в различни орнаменти, обримчен с конци, подпрескутник, който се слага под престилката. Ризата е от памучно платно, тъкано на ръка, на долния край с поли в червен цвят и фигури, везани на гертеф. Чорапите, наричани калцуне, плетени на пет игли.

Звънчарство
През Възраждането гр. Неврокоп се утвърждава и като единствен център в българските земи за производство на прочутите по мелодичността си чанове и тюмбелеци /вид звънци/. Дюзията /дузината/ чанове са подредени по начин да образуват октава и половина. Чановете се връзват на ремъци/тасми/, широки от два до десет сантиметра в зависимост от големината им. Малките чанчета се носят от овци или шилета, а големите от овни или еркичи /козли/. Може би е интересен фактът, че най-тежкият чан тежи от три до четири килограма.
През втората половина на ХІХ век в звънчарските работилници на гр. Неврокоп се произвеждат годишно по 3000 оки звънци с различна големина, които се продават в работилниците, на седмичните пазари и на Неврокопския панаир. Основният инструментариум включва огнище и духало, тезгях с менгеме, глинени поти, калъпи за изработване на матриците, каси за отливане, пили, ножовки, маткап, ножици, чукчета, наковалня, чукове и др.
Чановете се отливат от сплав съставена от мед, цинк и калай в съотношение 6:1:1, за по–голяма мелодичност се поставя малко сребро /сребърни пари/. Те имат форма на пресечен конус с елипсовидна основа. Горната част /опашката/ е по-тясна и завършва с ухо /дръжка,връбка/, на което се окачва широк ремък с тока. От вътрешната страна на дъното на звънеца се закачва гласникът, малко бронзово звънче. Чановете се отливат в специални каси-поти, в поредица от 1 до 18, от най-малкия /150гр./ до най-големия /4.2 кг./. Нагласяват се по тоновете и полутоновете на музикалната гама, като всеки чан има свое название. Овцевъдите избират звънците по свой вкус и тонова нагласа. Външната повърхност на някои чанове се украсява с релефно стилизирани антропоморфни изображения още при отливането.
Вторият вид звънци са тъй наречените тюмбелеци, които се окачват на най-големите козли. Тюмбелеците играят ролята на тъпана в духовата музика. Окачването на тия три размера тюмбелеци става само в стада, при които има всички чанове от дюзията. Ако се окачат тюмбелеци в стадо, в което няма горните чанове, не се получава хубава, мелодична музика, а се чува само бумтенето на тюмбелеците.
В звънчарските работилници майсторите-леари от Неврокопско, Сярско и Демирхисарско, така наречените мървашки села в тези райони са леели камбани, изработвали ножове, мартини, гюлета, изделия като подкови, ключове, панти и обкови на врати и др.

Тъкачество
Художествените тъкани са неделима част от българската народна материална култура. Те се отличават с голямо разнообразие на мотиви, форми и багри. Изкусно изработените черги от майсторките тъкачки в гр. Неврокоп, с. Осина, Ваклиново и Рибново, килимите, халищата и козяците от Долен, Плетена и Сатовча, красивите престилки, възглавници и цедилки от Корница, Брезница и Делчево, греят с разнообразните по форма, цвят и орнаментика съчетания.
Традиционните български костюми от района на Гоце Делчев, украсени с разновидни форми и чудни багри, са израз на стремежа на българите, живеещи тук, към красота и хармония, към съвършенство.
Почти във всеки дом в селата Брезница, Лъжница, Абланица, Рибново, Скребатно, Долно Дряново, Сатовча, Долен, Кочан и др. има тъкачен стан, а всяко семейство тук подготвя за дъщерите си богат чеиз - тъкани черги, килими, престилки и кърпи, плетени чорапи и др. За уредбата на дома се тъкат халища, килими, ресначи, козяци и др. В експозицията на музея има няколко вида тъкачни станове, които се
използуват за демонстрации на тъкачни техники и представяне на обичаи и ритуали, свързани с тъкачеството на жени българо-мохамеданки.

Грънчарство
За обслужването на ежедневния бит на района бързо се развивал и грънчарският занаят. Местната грънчарска школа се влияела силно от север и запад и в средата на 19 век вече е имала собствена физиономия, като осигурявала на населението необходимите грънчарски изделия и глинени тръби за изграждане на водопроводни и други съоръжения.
В средата на 18 век грънчарството се е развивало в тясна връзка със същото в Сярско, Разложко и Драмско. Днес в село Долен има грънчарска работилница, която не може да задоволи търсенето, поради преклонната възраст на грънчаря дядо Слави. В гр.Гоце Делчев работи грънчарската работилница на младия грънчар В. Мишев. Заедно с цялото си семейство той изработва с майсторство глинени изделия за дома.

Мутафчийство
В гр. Неврокоп и с. Хаджидимово в миналото се е развивал и мутафчийският занаят, свързан с производството на чулове, торби и дисаги от козина, както и прочутите до днес козиняви, халища, чулове и кепета.
В гр. Неврокоп е имало повече от 20 кожарски работилници, които тук наричали “табахани”. В тях ежегодно се преработвали повече от 50 000 кожи. Прочутите неврокопски сахтияни се отличавали със своята здравина и еластичност, поради което освен за нуждите на местната самарджийска “промишленост” /около 20 самарджийски работилници/, както и на кондурджийството, намирали пласмент и в чужбина.

Абаджийство
От голямо значение за икономиката на града през 19 век е и абаджийското производство на големи количества платнени изделия, добри заради здравината и цвета си. В целия район годишно се произвеждали повече от 32 000 топа аба.
В Неврокопския район работели над 510 стана за производство на “аладжа”. В селата Долен и Сатовча се произвеждали годишно до 5000 топа копринени и вълнени шамии, които също намирали отличен пазар. Доленските тъкачи се славели и с отличните кепета и дебели вълнени аби, които произвеждали.

Златарство
Особен интерес в миналото предизвиквало развитието на златарството. В град Неврокоп и някои от околните села работели изкусни майстори-златари, които произвеждали изящни златни и сребърни изделия – пафти, огърлици, гривни и др. металически накити.

 

РАБОТНО ВРЕМЕ И ЦЕНИ

 

Приемни дни за посетители:
От вторник до неделя:
лятно работно време - 9.30-18.00,
зимно работно време -9.00-17.00,
четвъртък – вход – безплатен.

Вход - свободен - за деца, учащи се от Община Гоце Делчев и хора с увреждания.
Вход - за деца, учащи се и лица над 65 години - 1.00 лв.
Вход - за лица над 18 години до 65 години,включително и чужденци - 2.00лв.
Беседа на български език - 5.00лв.
Такса за снимки - 5.00 лв.

 

Петък, 21 Февруари 2014г. 16:48ч.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ШУМЕН

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ШУМЕН

Адрес: гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17

Тел.: 054/87 54 87 вътр. 23;

Моб.тел.: 0893/342 223; 0893/342 203;

E-mail:museum_shumen@abv.bg

Web site:www.museum-shumen.eu

ЗА НАС

Регионалният исторически музей е основан през 1857 година като училищна музейна сбирка от възрожденеца Сава Доброплодни – една от най-ранните в днешните български земи. Днес той е научен и културно-просветен институт с девет отдела и обособена научна група. Фондовете му съхраняват над 150 000 движими паметника на културата от халколита до наши дни, от които 15 000 са показани в осемте експозиционни зали.
Периодично се експонират и временни изложби. Музеят има и собствено издание - "Известия на исторически музей - Шумен", библиотека с над 25 000 единици научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета. Извършва проучвания на територията на Шуменския регион.
Регионалният исторически музей в Шумен е част и от движението 100 национални туристически обекта, в чийто списък е поставен под № 94.

МУЗЕИ И РЕЗЕРВАТИ

- Регионален исторически музей
Родоначалник на музейното дело в Шумен е известният възрожденски учител Сава Доброплодни. През 1857 година, заедно със свои ученици, той провежда първата експедиция до руините на Велики Преслав, а със събраните материали е подредена малка сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище. Повишеният интерес към българската история в епохата на Националното възраждане има своето логично обяснение, както е логично, този интерес да се появи в район – център на Първото българско царство.
- НИАР „Плиска”
Средновековният град Плиска е разположен на площ от 23 хил. декара, което го прави един от най-големите средновековни градове в Европа. Създаден е от първия български владетел хан Аспарух. Повече от два века е столица на българската държава (681–893 г.). С Плиска са свързани имената на 18 български владетели, сред които Тервел (700-721), Крум (802-814), Омуртаг (814-831), Борис І Михаил (852-889). Почти в центъра на Плиска се издигат първите дървени постройки и така се обособява ханската резиденция. В различно време около нея възникват селища, защитени със земен вал и ров.
През 811 г. Плиска е превзета от византийския император Никифор Геник. При неговото оттегляне дървените постройки са опожарени. По-късно на тяхно място са издигнати масивни каменни сгради и високи крепостни стени. В първата половина на ІХ в. в Плиска се издигат представителен дворец, жилищен дворец, езически храмове и множество стопански постройки. Ханската резиденция е водоснабдена посредством сложна мрежа от водопроводи от глинени и оловни тръби, построени са на много бани.
- НИАР „Мадара”
Националният историко-археологически резерват “Мадара” е събрал в едно богата история, разнообразие от археологически паметници, красива природа и уникален скален релеф - Мадарски конник.
Тук са открити следи от култури на различни племена и народи населявали Мадара от V хилядолетие пр. Хр. до ХV век. Най-красивото място в Североизточна България е заселено от човека през каменно-медната епоха. Животът започва в пещерите около пълноводен извор. Археологическите проучвания на надгробни могили и светилища и откритите голям брой ценни археологически находки, свързват античния период на Мадара с тракийско население, обитавало тези земи от V в. пр. Хр. до ІV в. В римско време голямото поземлено имение (вила Рустика ІІ–V в.) и крепостта на Мадарското плато (просъществувала чак до ХV век), осигуряват препитание и сигурност.
- ИАР „Шуменска крепост”
Върху скалист хълм, на около 3 км западно от съвременния град Шумен, в м. Хисарлъка се издига Шуменската крепост. Защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени, тя е близка по разположението си до късносредновековните български крепости в Търново, Червен, Ловеч. Важното й стратегическо положение, определя нейната водеща роля сред останалите укрепления на платото през всички исторически епохи. Редовните археологически проучвания, започнали през 1957 г. под ръководството на Вера Антонова и продължили близо 30 години, доказват съществуването на значително укрепено поселение още през тракийско време (V–II в. пр.Хр.). По-късно, през римската епоха (II–IV в.), укреплението се превръща в доминираща крепост на пътя Visantium – Odessus, а по времето на император Юстиниан І (V–VI в.) израства до бранеща подстъпите към Стара планина твърдина. След кратко прекъсване животът тук е възстановен и през ранното средновековие (VIII–X в.) укреплението отново добива своите стратегически функции.
Най-значимият период от историческото развитие на Шуменската крепост е късното средновековие (XII–XIV в.), когато тя се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство, който според някои от последните проучвания, е имал функции близки до тези на столичните центрове. Това е времето, когато се налага изграждането на засилената фортификация на града, която включва външно укрепление, състоящо се от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление − цитадела
- Къща-музей „Панайот Волов”
Това е домът, в който е израснал един от най-обаятелните герои на Българската национална революция − апостолът на Априлското въстание Панайот Волов.
През 1966 година домът на героя е реставриран и превърнат в музей. Днес той е най-старата запазена шуменска къща от края на ХVІІІ век.
С оригинални материали е пресъздадена обстановката, в която са преминали детските и младежки години на героя, роден през късната есен на 1850 година в будния тогава възрожденски град Шумен. Битовата експозиция разкрива условията на живот на голямото, бедно, но задружно семейство Волови. В къщата има три помещения – “Пещи”, “Къщи”,”Соба”. Кухнята (“Пещи”), все още пази всичко необходимо за приготвянето на хляба и вкусните гозби на стопанката. Сахани, гърнета и паници лежат по полиците във всекидневната стая (“Къщи”), а софрата с малките трикраки столчета около нея, някога е събирала цялото домочадие − майката Василка, бащата Вичо и техните седем деца - Стефания, Панайот, Вичка, Никола, Марин, Йордан и Димитър. Шарени черги, възглавници и снежнобели кенарени платна покриват навред “Соба”-та, в която се намира и работният кът на пословично ученолюбивия Панайот Волов. Подредени на масичка, тук още стоят неговите книги, свещника, мастилницата, красивата порцеланова кутия и Ботевите вестници „Знаме”
- Къща-музей „Добри Войников”
Масивна, обкована порта въвежда в двор, ограден с високи каменни стени, застлан с едър калдъръм, с високи чемшири, кладенец и цветна градина. Тук, в по-стара къща, през 1833 г. се ражда Добри Войников – виден български възрожденец, учител и автор на учебници, музикант, участник в Първия български оркестър от 1850 г., композитор, пръв български диригент и музикален критик, читалищен деец, драматург, театрал и автор на първата българска драма ("Стоян войвода"). В двора се издига възрожденска двуетажна къща с широка дървена стряха и два реда прозорци. Строена е със средства на самия Войников през 1862 г. Като посланик от миналото, днес тя заема своеобразно място в историческото и архитектурно наследство на Шумен.
През 1976 г. този дом е превърнат в музей. С оригинални материали е възстановен интериорът на възрожденския дом, в който е израснал, живял и творил големият българин. Долната стая, с божигробския сандък, голямата икона и седефения божигробски кръст – спомен от баща му, потапя в атмосферата на родния дом.
- Къща-музей „Лайош Кошут”
През 1849 г., след трагичния завършек на Унгарската национална революция, в Шумен пристига голяма група емигранти – унгарци и поляци, начело с политическия водач Лайош Кошут. Настанени са в пехотинските казарми, а техният водач − в дома на шуменския чорбаджия хаджи Димитраки Хаджипанев.
Българинът, станал домакин на Кошут е заможен човек, търговец, но наред с това той участва в рано утвърденото в Шумен българско самоуправление и за известно време е кмет на българската община.
Къщата е богата, чорбаджийска. Строена е през 30-те години на ХІХ век, източно от оживената тогава чаршия “Араста”. Оригиналното фасадно оформление, двор на три нива, потънал в зеленина и ограден с високи зидове, богато украсените тавани, резбованите врати и долапи, както и удачното функционално разпределение я нареждат сред най-оригиналните паметници на възрожденската архитектура в Шумен
- Музеен комплекс „Панчо Владигеров”
На старата Арастянска улица (дн. ул. “Цар Освободител”) се намира единственият по рода си в България музеен комплекс посветен на музиката. Състои се от две относително самостоятелни музейни експозиции – къща-музей “П. Владигеров” и експозиция “Музикалното дело в Шумен”. Комплексът разполага със зала за временни изложби и камерна концертна зала.
Къщата, в която е направил първите си стъпки в музиката световноизвестният композитор Панчо Владигеров, сега е музей. Домът е на Александър и Павла Жекови. Именно тук шестгодишният Панчо взема първите си уроци по пиано при Павла Вайсман-Жекова.
- Гробничен комплекс с. Ивански
Траките приемат смъртта като част от живота, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение. Затова те изпращат своите мъртви с подобаващи ритуали. Колкото по-високо стои починалия в родовата йерархия, толкова по-грандиозни са погребалните съоръжения и ритуали.
Земите на шуменския край, населявани от племето кробизи, в състава на гетския племенен съюз, и до днес пазят такива свидетелства. Повече от 600 могили, строени през различни исторически епохи, обособени в няколко центъра, са обект на научните търсения на поколения археолози. Най-големият от тези центрове се състои от около 150 могили и се намира по долината на р. Камчия, около селищата Ивански, Смядово, Янково.
- Късноантична крепост с. Войвода
Село Войвода се намира на 28 км североизточно от гр. Шумен по пътя за гр. Каолиново, на фона на величествена изкуствена могила. Върху нея е построено старо римско укрепление. На 1 км източно от селото, до северния склон на могилата, се издига внушителна крепостна стена с грамадни кули с диаметър 18.5 м. Градежът е с характерната за късната античност смесена зидария. Тухлите отвън са оцветени с червена боя, което прави градежа по-внушителен. Крепостта се датира от първата половина на IV в. до VI в. Tя е изградена във връзка със зачестилите варварски нашествия от север. От IV до V в. крепостта е опожарявана и сривана до основи от готи и хуни. Важното й значение налага нейното възстановяване и укрепване. Затова е изградена и втора крепостна стена – протейхизма, пред нея е издълбан дълбок ров.

 

КОЛЕКЦИИ

ИКОНИ И ЦЪРКОВНА УТВАР
Регионалният исторически музей в град Шумен съхранява богата колекция от икони, църковна утвар и богослужебни книги, комплектувана в продължение на повече от сто години. Хронологическите граници на тази колекция започват с цветните фрески от ІV в. украсявали византийската базилика край днешното с. Хан Крум (най-ранните християнски образи открити по българските земи), минават през иконите от Преславската рисувана керамика и стигат до творбите на едни от най-известните български зографи на ХІХ в. Част от тези експонати са придобити при археологически разкопки, други са собственост на шуменски фамилии предали ги в музейните фондове, трети са открити при комплексни експедиции или са спасени от унищожение поради лошо стопанисване. Най-голям дял в тази колекция (над 160 на брой) заемат възрожденските икони. Особено внимание сред тях заслужават иконите рисувани от двамата шуменски зографи – Никола Василев и Васил Хр. Беделев. За първият се знае, че е роден в Шумен през 1834 г. и е учил живопис в Македония и Гърция. Зографисвал е църкви в Шуменско, Варненско, Сливенско и в Добруджа. Голяма част от запазените до днес икони на зографа – царските икони “Св. Богородица с Младенеца”, ”Исус Христос”, “Св. Димитър”, “Св. Николай Чудотворец” т.н., трите негови автопортрета, както и личните му пособия за приготвяне на бои, са в Шуменската колекция. Васил Беделев работи през втората половина на ХІХ в. във Варненско и Шуменско. В колекцията се пазят неговите икони “Благовещение”, “Св. Богородица с Младенеца и Светии”, “Исус Христос и Светии”, “Св. Пантелеймон и Светии”. От запазените няколко икони, носещи подписа и на двамата е ясно, че за известно време Никола Василев и Васил Хр. Беделев работят заедно Уникална за иконописната традиция е иконата “Кръщение Господне”, рисувана върху лицевата част на череп от сом. Иконата е датирана в 1830 г. и е дело на тревненския зограф Костадин Витанов. Колекцията включва както подписани, така и неподписани икони. Върху подписаните се четат още имената на зограф Йонко поп Димитров, Анастас Зограф, хаджи Анагност и др. Три спасени от унищожаване проскинитария с тревненска дърворезба и икони на Н. Василев и хаджи Анагност; щампи от ХVІІІ и ХІХ век от Светогорските манастири “Ватопед” и “Св. Георги” и от Рилския манастир; примитиви от домашни иконостаси; руски икони с много богат обков и нагръдни иконки, донесени по българските земи от руските войски по време на войните им с турците са само част от богатата колекция.

КОЛЕКЦИЯ „МЕДНИ СЪДОВЕ”
Колекцията „Медни съдове”, притежание на Регионален исторически музей – Шумен, е една от най-богатите в България. В нея се включват различни видове предмети според предназначението им – за ежедневния бит и трудовата дейност, за църковни и религиозни ритуали, и според начина им на изработка – ръчни и фабрични. Колекцията обхваща хронологическите граници - от втората половина на ХVІІІ в. до началото на ХХ в. Най-старият датиран меден съд в етнографския фонд на музея е сахан, изработен за кожухарския еснаф през 1777 г. Голяма част от медните съдове са дело на едни от най-добрите шуменски майстори медникари – Бакалови, Медникарови, Коджабашеви, Банови и др. Особен интерес в колекцията представлява уникална медна стомна, с форма, характерна за грънчарството, изработена от Стефан Бакалов-баща през 1895 г. Според проучванията в България е известна само още една подобна стомна произведена по-рано от родопски майстор. Част от колекцията „Медни съдове” е експонирана в постоянната експозиция на Шуменския исторически музей. В пълния си вид сбирката е показвана във временни изложби в Шумен, Варна, Пловдив, Несебър, Бургас и др.

КОЛЕКЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИОННИ КОСТЮМИ”
Колекцията „Български традиционни костюми”, притежание на Регионален исторически музей - Шумен е събирана в продължение на повече от 80 години. Началото на събирателската дейност е поставено от видния шуменски краевед и етнограф Васил Петров Добруджалиев. Тя включва автентични носии от различни етнографски области в България – Добруджанска, Северняшка, Шопска, Македонска, Тракийска. Музейните образци в колекцията са от периода ХІХ – началото на ХХ в. В постоянната експозиция на музея, може да се види традиционно мъжко и женско облекло от Шуменския край, в характерните му две разновидности - от Преславско-Смядовския край и от Провадийския сърт. В пълния си вид изложбата е представяна във временни изложби в Шумен, Трявна, НИХЗИ – Орешак, Каварна и др.

КОЛЕКЦИЯ „НУМИЗМАТИКА”
Регионалният исторически музей в град Шумен е сред малкото имащи обособен нумизматичен отдел. Това отделяне става още през 1902 г., когато е учредено Шуменското археологическо дружество. Още тогава неговият пръв уредник Рафаил Попов описва наличния инвентар в два отдела: Разни и Нумизматика. Официално отделът е обособен през 1978 г. и оттогава до днес колекцията, съхраняваща се в него заема водещо място в структурата на шуменския музей. Нумизматичната колекция днес наброява над 15 600 инвентарни единици (единични и колективни). Богатството на нумизматичния отдел се проявява в обособените вътре в него колекции от: екзагии, оловни пломби, фурета, златни монети, както и двете най-представителни - колекцията с печати и нумизматичните „Васил Хараланов” и „Ангел Радушев”.

КОЛЕКЦИЯ „СФРАГИСТИКА” - Печати
За начало на сфрагистичната колекция може да се приемат инвентираните от д-р Хараланов през 1932 г. два уникални сфрагистични паметника - бронзовата матрица на цар Петър І намерена в Плиска (1926 г.) и на цар Мичо Асен, произхождаща от Калето до село Могила, Шуменско (1932 г.). Шуменската колекция от печати, със своите близо 900 екз., заема водещо място в страната. В Шумен е акумулирано най-голямото количество печати на Средновековна България – 110 екземпляра. Единствено в шуменската колекция се съхраняват и 4 уникални бронзови матрици за восъчни отпечатъци. Три от тях принадлежат на българските царе Петър І, Мичо Асен, Йоан Александър, а четвъртата се свързва с каталанския благородник Бернар са Гуардия пребивавал в средновековния Шумен през първата половина на ХІV в. Освен моливдовули и бронзови матрици, колекцията съдържа и технологични материали съпътстващи процеса на подпечатване и скрепяване на кореспонденцията – оловни ядра, върху които са нанасяни отпечатъците от булотирионите и един бронзов калъп за тяхното отливане. Хронологическите рамки на шуменската колекция обхващат периода от V в. до ХІХ в. Най-голямо е количеството на византийските печати, следвано от българските, известно количество късноантични, западноевропейски търговски и османски пломби. Най-стойностните печати могат да бъдат видени в трезора на музея, зала “Съкровищница”, където са експонирани по един необичайно атрактивен начин. Сфрагистичната колекция на РИМ-Шумен бе публикувана през 2007 г. в „Catalogue of Medieval Seals at the Regional Historical Museum of Shumen. Shumen”.

КОЛЕКЦИЯ „Д-Р ВАСИЛ ХАРАЛАНОВ”
Регионалният исторически музей в град Шумен е сред малкото имащи обособен нумизматичен отдел. Това отделяне става още през 1902 г., когато е учредено Шуменското археологическо дружество. Още тогава неговият пръв уредник Рафаил Попов описва наличния инвентар в два отдела: Разни и Нумизматика. Официално отделът е обособен през 1978 г. и оттогава до днес колекцията, съхраняваща се в него заема водещо място в структурата на шуменския музей. Нумизматичната колекция днес наброява над 15 600 инвентарни единици (единични и колективни). Богатството на нумизматичния отдел се проявява в обособените вътре в него колекции от: екзагии, оловни пломби, фурета, златни монети, както и двете най-представителни - колекцията с печати и нумизматичните „Васил Хараланов” и „Ангел Радушев”.През 1971 г. най-големият български колекционер на монети – д-р Васил Хараланов дарява колекцията си на Историческия музей в своя роден град. Общият брой на дарените от него в Шуменския музей монети е 8320 екз. – както единични екземпляри, така и колективни находки или части от такива. Повечето монети са редки и с много добро качество – показатели, характеризиращи най-добрите колекции. След смъртта му в музея постъпиха още материали, дарени от неговите наследници – средновековни монети, археологически и етнографски материали, лични вещи. И днес с особено висока научна стойност си остават публикуваната от самия него бронзова матрица с изображение на двуглав орел от Шуменската крепост и златният пръстен-печат на Хриз. Едно от желанията на дарителя е колекцията да бъде изложена в Шуменския музей. Това стана през 1998 г., когато бе открита зала “Съкровищница”, в която е експонирана елитната част от колекция “Васил Хараланов”. През 2003 г. бе издаден и Каталог на монетите от зала “Съкровищница”, с което на практика тези монети бяха и публикувани. Пълната научна обработка и публикация на нумизматична колекция “Васил Хараланов” тепърва предстои. Монетите най-общо могат да бъдат класифицирани в няколко подгрупи: Антични (в т.ч. домонетни форми, Персия, Гърция, Тракия, Македония) - 1976 екз. Римски (републикански, императорски, провинциални) – 3607 екз. Средновековни (Византия, България, Сърбия, Османска империя-ХІV-ХV в.) – 260 екз. Западноевропейски (Европа, Азия, Русия, Турция) – 2098 екз.

НУМИЗМАТИЧНА КОЛЕКЦИЯ „АНГЕЛ РАДУШЕВ”
През 2002 г. шуменския музей получи щедро дарение. Един българин, произхождащ от стар шуменски род, притежаващ най-голямата колекция от български средновековни монети у нас дари част от нея. Регионалният исторически музей - Шумен получи в дар 150 медни и сребърни български монети, отсечени от средновековните ни владетели в периода ХІІ-ХІV в. Връзката на дарителя с град Шумен не е случайна - негов дядо е видният шуменец Радуш Симеонов - един от основателите на акционерно дружество „Шуменско пиво”. Направеното от Ангел Радушев дарение е ценно не само като дарителски жест, но е и с висока научна стойност. Сред 150 екземпляра има редки типове и варианти, от които до този момент има намерени едва по няколко екземпляра. Волята на дарителя бе, колекцията да бъде експонирана и достъпна за гражданите и гостите на Шумен. От момента на нейното дарение до днес тя е изложена и е част от трезора на музея - зала „Съкровищница”.

Петък, 21 Февруари 2014г. 16:33ч.

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПЕРУЩИЦА

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПЕРУЩИЦА

Адрес: гр. Перущица, ул. “Петър Бонев” №1

Тел.: 03143/22 05;

E-mail: museum.perushtitsa@abv.bg

Web site:www.museumperushtitsa.com

ЗА НАС

Град Перущица е разположен в полите на Родопите, на 225 м. надм.височина и  отстои на 23 км. югозападно от гр. Пловдив.
Историческият музей се намира в самия център на градчето, създаден през 1955г., за да съхрани част от богатото историческо минало на това древно селище. В неговата експозиция е разкрита историята на землището около Перущица, тъй като районът е богат извор на археологически находки. В околностите на Перущица има следи от живот от най–ранни времена, тук траките са се кланяли на боговете си, множество следи са оставили римляни и византийци. Изложени са и стенописи от раннохристиянската “Червена църква” край Перущица, чието строителство се отнася в периода между IV – VI век. Не на последно място са експонирани лични вещи, оръжие и свидетелства за участието и героизма на населението по време на Априлското въстание от 1876г. Във фондовете на музея се съхраняват около 7000 експоната. Част от музейния комплекс е историческата църква “Св. Архангел Михаил”, както и училището, наречено “Даново”, по името на първия учител в него – Христо Г. Данов.

ОБЕКТИ

- Музей
Историческият музей е създаден през 1955г., за да съхрани част от богатото историческо минало на това древно селище. В неговата експозиция е разкрита историята на землището около Перущица, тъй като районът е богат извор на археологически находки. В околностите на Перущица има следи от живот от най–ранни времена, тук траките са се кланяли на боговете си, множество следи са оставили римляни и византийци. Изложени са и стенописи от раннохристиянската “Червена църква” край Перущица, чието строителство се отнася в периода между IV – VI век. Не на последно място са експонирани лични вещи, оръжие и свидетелства за участието и героизма на населението по време на Априлското въстание от 1876г. Във фондовете на музея се съхраняват около 7000 експоната. Част от музейния комплекс е историческата църква “Св. Архангел Михаил”, както и училището, наречено “Даново”, по името на първия учител в него – Христо Г. Данов.

- Църквата „Св. Архангел Михаил”
Църквата „Св. Архангел Михаил” служи като последна крепост и убежище на въстаналите перущинци през април 1876г. Построена в периода от 1847 до 1849г. с доброволни средства и труд на местното население, тя е израз на духа и нарасналите възможности на това население по време на Възраждането. Представлява трикорабна сграда, изписана богато от  пазарджишки майстори. В нея се събират последните защитници, които заедно с мирно население се опитват да отбраняват свободата си срещу многочислено турско обкръжение. Атакувана с оръдие от страна на редовна турска войска, църквата става безмълвен свидетел на героизма и саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски и други, които предпочитат смъртта пред възможността да попаднат в турски ръце.

-  Училище „Св.св. Кирил и Методий”
През 1850г. е построено училище „Св.св. Кирил и Методий” , тъй като остават материали от църквата  „Св. Архангел Михаил”. Все още не е изсъхнала мазилката, когато в него като учител постъпва Христо Г. Данов и в продължение на 3 години развива активна просветна дейност. Въвел светско образование, радетел и за образование на момичетата, именно неговите възпитаници ръководят своите съселяни по време на Априлското въстание.
В сградата на училището през 1869г Васил Левски основава местния таен революционен комитет.

ЦЕНИ

Ученици, войници, студенти, пенсионери – 1.00 лв.
Възрастни – 2.00 лв.
Групови посещения на ученици /над 15 човека/ – 1.00 лв.
Жители на град Перущица – безплатно

Цени на беседи:
- на български език     – 5.00 лв.
- на английски език    – 10.00лв.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ "СТОЮ ШИШКОВ" СМОЛЯН

Адрес: гр. Смолян, ул. "Дичо Петров" №5

Тел.: 0301/6 27 27;

Моб.тел.: 0879/111 915;

E-mail: museumsmolyan@museumsmolyan.eu

Web site:www.museumsmolyan.eu

ЗА НАС

Музеят е най-големият в Средните Родопи. Съхранява веществената памет на обитателите на най-високите части на планината през различните исторически периоди, от праисторическите времена до съвременността. Помещава се в специално построена сграда, ситуирана в модерния административен център на града.
Надяваме се чрез сайта да предизвикаме у Вас интерес да посетите лично музея и непосредствено да се запознаете с автентичните материални свидетелства за миналото и настоящето на Смолянска област, представени в нашите експозиции и изложби, да се включите в нашите ателиета, да ползвате предлаганите услуги.
На 26 май 1935 г. по време на честване юбилей на Стою Шишков, посветен на половин вековната му народополезна дейност и 70 години от рождението му, той обявява идеята си за основаване на музей в родното Устово. За “съграждане салон, в който да се уреди среднородопския и тракийски етнографски музей” юбилярът прави лично дарение в размер на 50 хил. златни лева. Месец по-късно средствата са внесени в Устовската популярната банка към сметката на читалище “Прогрес” за уреждане на музея. Със Заповед № 1141 от 8 май 1937 г. на министъра на народното просвещение е утвърден правилник на Етнографския музей в с. Устово.
На основание специалната инструкция от края на 1951 г. за опазване паметниците на културата и развитие на музейното дело в България на Комитета за наука, изкуство и култура в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.
През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически.
От 2002 г. Историческият музей в Смолян официално е именуван на основателя си Стою Шишков, от 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. По тематичен обхват е общоисторически.

СГРАДАТА

През 1983 г. музеят се установява в специално проектирана за целта сграда, намираща се в новопостроения център на обединения Смолян, част от Културния комплекс. Трите емблематични за града културни институции – музей, библиотека, галерия, са разположени над пешеходната зона на амфитеатъра и водната каскада, на характерно място от гледна точка топографията на терена с доминиращо присъствие на величествената родопска природа.
Проектантският колектив на Културния комплекс е оглавен от арх. Антоанета Бръмбарова, един от авторите на цялостното градоустройственото решение на центъра на Смолян, възложено на екип начело с арх. Стойчо Велковски от КНИПИАТ „Главпроект”.
Общата площ на музейната сграда е 3410 м2, от които 1300 м2 са експозиционни зали; 420 м2 - фоайета и пространства за временни изложби; 500 м2 - фондохранилища; 150 м2 - ателиета, лаборатории за реставрация, консервация и фотозаснемане.
Постоянната експозиция и площите за временни изложби разполагат със специална платформа за свободен достъп на хора с двигателни увреждания.
Музеят е първият в страната, който предлага пътеводител на постоянната експозиция в брайлов еквивалент.

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ

Постоянната експозиция на тема “Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси “Праистория”, “Траки”, “Средновековие” и Етнография с експозиционни пояси “Традиционно облекло”, “Обреден реквизит”, “Традиционни занаяти”, “Родопска архитектура” и “Традиции и съвременност”.
Експозиционното пространство е раздвижено и започва с уводен етнографски комплекс (родопски халища и чанове), чието композиционно решение илюстрира идеята за космично извисяване на човешката култура, за нейната всеобхватност и за възможността й да пренася своите ценности през времето и пространството.
В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на 100-те чана ще Ви очароват  със своята музикална неповторимост.
Посещението в Регионален исторически музей “Стою Шишков” - Смолян е най-бързия начин да се запознаете с хилядолетната история на Средните Родопи, запазена и пренесена през вековете и съхранена за бъдещето.

ВРЕМЕННИ ИЗЛОЖБА


Сега в изложбените зали на РИМ “Стою Шишков” са показани:
“Дивите обитатели на Родопите. Част Втора.” е природонаучна изложба, посветена на 22 април, Международен ден на земята и 2010 година, Световна година на биоразнообразието. Изложбата включва предоставени от РИОСВ-Смолян, съвременни препарати и кости от пещерни животни, също фотоси на българския фотограф-природолюбител Емил Енчев и много богата информация за биоразнообразието на планината, осигурена от Михаела Йорданова, биолог, доброволец (фоайе, ІІ етаж).
Галерия.

Архив
Успешно представени временни изложби на РИМ “Стою Шишков” в гр. Смолян и в страната, които при договориране могат да бъдат показани отново:
“С палитра и четка из Родопите” включва 12 подбрани живописни творби от фонда на музея, представящи природата, архитектурата, ценностите и бита на планината през погледа на местни и външни художници (централно фоайе).
„Българската наградна система” вкючва 150 автентични образци на ордени, знаци, почетни звания и медали от фонда на музея. Експонатите са подредени по старшинство и разделени в две основни групи: монархическа наградна система от 1878 г. до 1944 г. и отличията от наградната система на Н.Р.България от 1944 г. до 1991 г., когато със закон са отменени всички отличия, с изключение на ордените “Стара планина”, “Мадарски конник” и “Орден на розата”.

„Христо Попконстантинов”, фотодокументална изложба, която представя житейския, служебен и творчески път на бележития родоповед. Съдържа 21 табла формат 30 х 40см, в които са показани  снимки и документи. Представена е семейната му среда в с. Петково, Смолянско, а по-късно и в София, ученическите му години в родното село и в Устово, учителската му дейност в Петково и с. Лясково, Асеновградско, работата му като телеграфист и стенограф в Народното събрание. Специално място е отделено на книжовното му наследство като фолклорист и историк, автор на редица издания на историческа тематика, пътеписи и проучвания в областта на народното творчество и др.

„Българската държава след освобождението – граници и символи” , фотодокументалната изложба от  22 табла с размер 50 х 60 см, в които са представени 111 снимки и анотационни текстове. Хронологически проследява развитието и промените в основните символи на Третата българска държава: граници, конституция, герб, национално знаме и химн. Съпровожда се от луксозна дипляна „Република България – граници и символи”. Изложбата е гостувала в историческите музеи в Батак и Пещера, община Златоград, с. Търън, Смолянско, с. Средногорци, Маданско, училищата в гр. Смолян.

“Християнско наследство в Родопите – църкви и манастири”, фотодокументална изложба от 40 табла с размери 70 х 90 см, включваща над 300 цветни фотоса, карти и схеми; с много богата информация по темата на три езика – български, английски и гръцки. Изложбата е открита през юли 2004 г. в Смолян  и през септември 2004 г. в рамките на Проект: BG 01.06.07-014 по програма PHARE ТГС България - Гърция
В последствие е гостувала в Централна сграда на БАН – София, Археологически музей – Пловдив, Историческите музуеи в Карлово и Батак. Повторно представена в Смолян при освещаване на храм «Св. Висарион Смоленски» през 2006 г.

“Родопите през погледа на Стою Шишков и в края на ХХ век”, фотодокументална изложба от 26 табла с размери 70 х 100 см.  Включва 185 бр. снимки и анотационни текстове. Изложбата е разказ за Родопите от началото до края на ХХ в. чрез пътни бележки и впечатления и архивни сведения от Стою Шишков, снимки на Крум Савов и съвременни фотографи. Посветена е на 140-годишнината от рождението на Стою Шишков и 70-годишнината от основаването на Исторически музей – Смолян. Показвана само в Смолян през 2005 г.

«100 години независима България – 100 години съзидание в Родопите», фотодокументална изложба от 30 табла с размери 70 х 100 см, показващи над 160 снимки и анотационни текстове. Изложбата представя обявяването на независимостта на България и върховите моменти от стопанската, културно-просветната история и административно-териториалното устройство на Средните Родопи от 1908 г. до наши дни. Съпроводена е с луксозна дипляна. Изложбата е реализирана в рамките на Националната програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България (МП № 209/27.08.2008 г.).

“Багри от Родопите” показва над 100 типични родопски тъкани, подбрани от богатия фонд на музея. Те са производи на изкусни местни майсторки, различни по материал и технология, много разнообразни в цветово отношение. Представят се обособени по отношение на тъкаческото изкуство райони от централната част на Родопите - Смолян, Могилица, Забърдо, Девинско-Доспатски район, Златоградско и в посока Баните. Изложбата е представена през 2008 г. в рамките на 13-ти салон на изкуствата в НДК.

«Традиции и багри от Родопите» показва Родопите като район със специфичен начин на живот, населен от две конфесионални групи с общ български етнически корен. Характерните особености в традиционната култура на родопчани са представени посредством три тематични плана: светът на мъжа-овчар, мъжа-занаятчия и гурбетчия; светът на жената-тъкачка и пазителка на дома и светът на детето. Елементи от обичайно-празничната система на родопското население присъстват в хода на общия разказ. Включени са близо 300 експоната от фонда на музея. Изложбата е представена в с. Жеравна (април-октомври 2006 г.) и гр. Несебър (юли-октомври 2008 г.).

“Дом в Родопите” показва света на жената и света на мъжа в традиционния родопски дом. Включени са над 80 културни ценности от фонда на музея и запазени от поколения автентични семейни реликви, станали символи за съвременни смолянски домове. Изложбата е създадена през 2009 г. в рамките на проект, финансиран от Тръста за гражданско общество  в Централна и Източна Европа, със съдействието на “Клуб приятели на РИМ “Стою Шишков” – Смолян. Освен в Смолян е гостувала в Регионален етнографски музей – Пловдив, и в РИМ-Стара Загора.

“Роженският събор – история, песни, звезди” е фотодокументална изложба от въвеждащо табло 190 х 110 см и 27 други с размери 100 х 130 см. Представя над 100 годишната история на събора с най-прочуствените песни, изпяти на него, с фолклорните звезди и ансамбли, изгрели на неговите сцени. Показана на Роженските поляни през 2000 г. по време на юбилеен Роженски събор, адресиран към фолклорни изпълнители-любители от цялата страна и техните почитатели и към българите в чужбина.

ПРОЕКТИ


Наши проекти
-Организиране, създаване и представяне на фотодокументална изложба "Християнско наследство в Родопите - църкви и манастири"  в Смолян и Солун  Проект по Програма PHARE ТГС България - Гърция: BG 01.06.07-014
-Издаване на Каталог „Музейни ценности от Смолянска област” по демонстрационен проект в рамките на „Обществен форум „Родопа – гласът на времето” (Културно-историческото наследство – фактор за устойчивото развитие на региона Смолян – Златоград) .
-Достъпен музей – равни възможности за хората с увреждания

Проекти, на които сме партньори
Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян, е партньор на проектите на общините Смолян, Чепеларе и Рудозем, изпълнени по стартиралата през 2007 г. Програма ФАР - ТГС България - Гърция “Насърчаване на културните, туристическите и човешките ресурси в транс граничния регион” с приоритет социализация на археологически обекти до ХІV век с цел превръщането им в туристически дестинации.

Проекти, на които сме подкрепяща организация
През 2006-2007 г. Регионален исторически музей “Стою Шишков”- Смолян е организация, подкрепяща проекта на Община Остелато (Италия) и на Община Смолян “To touch or not to touch”, предназначен за незрящи хора. Целта е да им бъдат предоставени възможности  за запознаване с културното многообразие на региона. В рамките на проекта в залите на музея са организирани ателиета за незрящи на тема „Тъкани и тъкачни техники”, създаден е филм „Да докоснеш планината”. Издаден е „Пътеводител на Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян” на брайлов език, с което музеят е новатор за България при приложение на подобна форма за приобщаване към културното наследство на хора в неравностойно положение.

 

РАБОТНО ВРЕМЕ

Октомври - април: 9.00-12.00; 13.00-17.00 часа
Май  - септември: 9.00 - 18.00 часа.
Понеделник е санитарен ден. (Можете да посетите музея, но предварително молим да ни извините, ако в момента на Вашето посещение се пренареждат и почистват зали.)

Петък, 21 Февруари 2014г. 12:10ч.

АВТОШКОЛА МОНИ 97 ЕООД

АВТОШКОЛА МОНИ 97 ЕООД

Адрес: гр. Свищов, ул. Петър Ангелов 28, ет.4

Моб.тел.: 0888/85 72 22;

E-mail: et_stanimirov@abv.bg

Web site:www.moni-97.vibs.bg

ЗА НАС

Учебен център "Мони" предлага подготовка на водачи на МПС
- квалификационна карта на водача
- възстановяване на контролни точки
- водачи на електро и мотокари

КУРСОВЕ

Курс за квалификационна карта на водача/пътници/товари.
Категория А
- мотоциклети
Категория В
- автомобили с маса до 3500 кг. или 8 места без това на водача(вкл. ремарке до 750 кг.
Категория В+Е
- състав от ППС с теглещо МПС от категория В(и ремарке над 750кг.)
Категория С
- товарни автомобили с маса над 3500 кг.(и ремарке до 750 кг.)
Категория С+Е
- състав от ППС с теглещо МПС от категория С(и ремарке над 750 кг.)
Категотия М
- мотопеди